На втория тур на президентските избори ще се сблъскат два по-различни електората – проевропейският и пронатовският, и носталгичният, традиционно ляв електорат. Това каза по bTV депутатът от ГЕРБ Методи Андреев.
Истинският сблъсък ще бъде по тази линия, затова е много важно всеки кандидат да провери своята идентичност. Идентичността може да бъде измерена по въпросите, на които кандидатът не желае да даде отговор, каза Андреев и посочи примерни въпроси:
Какво е отношението на всеки кандидат към незаконната анексия на Крим, какво е отношението му към санкциите на ЕС и САЩ спрямо Русия; Какво е отношението към хибридната война, която се води от държави нечленки на ЕС на наша територия.
Към вътрешнополитическите въпроси, които биха могли да бъдат зададени на кандидатите, Андреев посочи: въпросът за отношението на кандидата към традиционните среди на българската държавна сигурност, този кандидат ще продължи ли традицията на Плевнелиев да не изпраща зад граница дипломати, свързани с бившата държавна сигурност;
Как кандидатът вижда развитието на независимостта на България по отношението на енергийните ни ресурси, енергийната независимост - трябва ли да бъде строена „Белене” или не. Друг въпрос, който депутатът посочи е трябва ли да се изучава комунизмът в учебниците по история, Съветска Русия освободител ли е или окупатор.
Когато всеки един кандидат даде или не даде отговор на тези въпроси, той ще добие своята идентичност и съответните електорални сегменти ще се активират, коментира Методи Андреев.
В номинацията на Цецка Цачева за кандидат-президент има опит да се създаде една институционална приемственост – президент, премиер и председател на Народното събрание са най-информираните в една държава, смята Методи Андреев.
Той допълни, че председателят на Народното събрание и президентът са в една обща властова вертикала – при невъзможност и вицепрезидент да изпълнява функциите на президент, тогава го замества председателят на парламента. Цецка Цачева беше един добър председател на Народното събрание, тя е юрист, добре разпознава законодателната материя, а пълномощията на президента в тази сфера са съществени, каза още Андреев.