„Държавата трябва да започне да стимулира добавянето на стойност в нашата икономика. В момента произвеждаме продукция и я изнасяме навън. Важно е обаче, освен това, да запазим максимална част от производствения процес тук, включително и преработването, за да се увеличи добавената стойност за българската икономика и българските граждани. За да стане това, трябва да имаме цялостна политика, която да е стратегическа и да подкрепя развитието на икономиката в полза на българските граждани“. Това каза днес на среща с гражданите в гр. Панагюрище кандидатът за президент Ивайло Калфин.
Той подчерта, че ролята на президента тук трябва да бъде по-скоро стратегическа и да не се ограничава единствено в рамките на преките правомощия и привличането на чуждестранни инвестиции.
Икономическата политика и нейното развитие е в преките правомощия на правителството. Въпреки това, когато тази политика е пряко свързана с демографията, тя става част от по-голяма стратегическа визия, в която се включват социална политика, демографията, здравеопазването, икономиката и образованието", заяви кандидатът за президент на АБВ.
Той заяви, че президентът е този, който може да погледне надпартийно на нещата и да очертае стратегическия план за развитие по най-важните обществени теми, които трябва да се решават от различни институции.
“Ако търсим съгласие между политическите партии, ако търсим по-широк хоризонт, то най-добрата среда за тази дискусия е президентската институция. Президентът не може да поставя задачи на министрите, но той може да събере и тях, и гражданското общество и да търси национално съгласие по най-важните теми", обясни Калфин.
Той изказа гледната си точка, че подобни теми в България трябва да бъдат надпартийни и за тях да се работи в интерес на всички.
"Въпросите, свързани с икономиката, регионалното развитие и преодоляване на демографската криза, са точно такива и са абсолютно задължителни за новия български президент“, категоричен беше Ивайло Калфин.
По време на днешното си посещение в град Стрелча Ивайло Калфин продължи тезата си за демографията.
“Когато говорим за решение на демографския проблем, трябва да мислим в две посоки. Едната е свързана с това държавата да задържи младите хора в България, а другата — да направим всичко възможно да държим българите в чужбина близо до държавата си. В момента няма никаква политика към сънародниците ни зад граница, а това е недопустимо. Когато бях външен министър се срещах често с българи в чужбина и мога категорично да кажа и от първо лице, че те се интересуват какво се случва тук и ние сме длъжни да имаме целенасочена политика към тях, каквато в момента липсва. И когато говорим за патриотизъм, това включва разработване на инструменти, които да поддържат връзката на нашите сънародници с родината си“.
Той изреди няколко водещи теми, свързани с приобщаването на българите в чужбина, по които държавата трябва незабавно да потърси решения.
„Трябва да направим така, че българският език в чужбина да може не само да бъде изучаван от всички, които искат това, но и чрез двустранни спогодби, предмета български език да се легализира и да се зачита за част от образованието.
Трябва да направим така, че да предоставим достъп до повече социални и правни услуги за сънародниците ни зад граница.
Трябва да облекчим процедурите за гласуването им. Електронният вот е една такава алтернатива“, каза още Калфин.
„Президентската институция може да реши тези проблеми, ако в стола на „Дондуков“ 2 седне човек, който има визия, знае и чува какви са нуждите на сънародниците си, без да прави разлика от коя страна на границата ни живеят те, а не ако е послушен и продължи политиката на нищо-не-правене“, обобщи на финала той.