Тазгодишното издание на европейския климатичен барометър сочи, че политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката се проваля по отношение на поетите ангажименти за преминаване към нисковъглеродна икономика до 2050 г. Това означава, че възможността за преминаване към по-конкурентен икономически модел е изложена на риск. Така старият континент се изправя пред двойната опасност от задълбочаване на климатичните и икономическите проблеми, съобщават от международната екологична организация WWF.
Барометърът на климатичната политика в ЕС е сравнително нов инструмент, който е разработен и се прилага от международната природозащитна организация WWF и компанията Ecofys. Неговата цел е да даде актуална картина на състоянието на емисиите парникови газове в Европа чрез анализ на всички сектори, които съдействат за повишаване им. В това число например влизат общите климатични политики, електроснабдяването, индустрията, строителството, транспортът, земеделието и горското стопанство.
Европейският климатичен барометър за 2011 г. разкрива, че макар и част от страните да бележат успехи, показателите на някои от участниците са се влошили спрямо 2010 г. Това е една от причините общата средна успеваемост да остава ниска. Направената оценка на политиката на европейско равнище например показва среден резултат Е, при низходяща скала от А до G.
“Барометърът на климатичната политика и силен инструмент. Той позволява на правителствата и отделните субекти лесно да идентифицират онези области, където могат да бъдат предприети ефективни действия за намаляване на вредните емисии”, коментира Никлас Хьоне, директор „Енергия и политика за климата” в Ecofys.
Най-много нови политики за ефективно енергийно управление за били прилагани в резултат от приетото законодателство на европейско равнище, сочи още изследването. За съжаление, пренебрегването на законодателството от някои страни минимизира цялостния ефект. Така плановете за намаляване на вредните емисии до 2050 г. все още остават предимно в сферата на добрите пожелания.
„Очевидните пропуски в европейската политика по отношение на климатичните промени будят тревога. Системата за търговия с емисии трябва да бъде преработена за да бъде релевантна. Европейската Директива за енергийна ефективност трябва да бъде спасена от намаляване на правомощията й. В тази връзка барометърът показва колко важни са усилията на законодателно ниво, защото ЕС не може да си позволи да пропусне възможността да се предпази от нови климатични и икономически катастрофи”, каза Джейсън Андерсън, ръководител на направление „Климат и енергийна политика” в офиса за европейска политика на WWF в Брюксел.
В доклада не липсват и успешни примери. Те доказват тезата, че ако държавите-членки се обединят за постигане на по-добри индивидуални резултати, общият положителен ефект няма да закъснее. Към момента обаче липсва глобално политическо решение за постигането на тази цел.
„Най-голям напредък бележат политиките, които подкрепят прилагането на възобновяемата енергия. Сериозно изоставане има по отношение на сектори като транспорт, индустрия и енергийна ефективност”, коментира Никлас Хьоне.
„Въпреки, че България не е сред отличниците в доклада, трябва да отчетем факта, че през последните месеци страната ни изготвя трети национален план за действие по изменението на климата. Важно е той да бъде съобразен с най-новите тенденции и политики на глобално и европейско равнище, което ще го превърне в добра основа при изготвянето на закон за климата през 2012 г. Създаването на такъв закон от своя страна ще даде възможност на страната ни стане лидер по отношение на устойчивите политики за опазване на климата и ще й даде нови решения за справяне с икономическата криза”, коментира Георги Стефанов, експерт по промени в климата на WWF в България.
Поради икономическата криза „зеленият” растеж се превърна в част от макроикономическите планове на много страни. Реалното му прилагане обаче все още липсва. Съкращенията в държавните бюджети оказаха негативно влияние върху политиките за прилагане на чиста енергия, въпреки някой забележителни прояви на политическа воля, като например решението на Германия и Италия да се откажат от използването на ядрена енергия, или усилията на Дания да прекъсне зависимостта си от изкопаемите горива.
“Тази година чухме много за европейската пътна карта за климата до 2050 г. Необходимо е обаче бързо да бъде прието адекватно законодателство на европейско равнище по отношение на целите за намаляване на вредните емисии, което да подкрепи този амбициозен проект, който иначе би потънал в забвение”, коментира Джейсън Андерсън.