Ако проблемът на образованието според работодателските организации е това, че учебната година трябва да почва на 1 септември, а не на 15 септември, с мед да ги намажеш, завалиите.
Това коментира в профила си във Фейсбук Йордан Мичев.
Проблемите, който би трябвало силно да ги вълнуват, са:
1. Професионалното средно образование на практика е сведено до африкански равнища. Толкова много слушахме от кабинета "Борисов-2" за дуално обучение по примера на Швейцария и Германия, а такова все още няма. Няма и да има скоро. Никой не ще да носи отговорност за професионалните гимназии - ни държавата, ни общините, ни бизнеса. Не е ли време вече да се разпределят тези отговорности - държавата да поеме висшето образование, въпреки неговата автономност, областните управи да отговарят за професионалните гимназии, а общинските власти - за всички останали учебни заведения;
2. Време е да се закриват университети, защото много голяма част от тях предлагат все по-некачествена услуга. Скоро местата в университетите ще са двойно повече от броя на зрелостниците;
3. Работодателските организации да съсредоточат усилията си в техническите университети, вместо постоянно да реват, че им липсват кадри. Колко от тях се възползваха от възможностите в предишния програмен период на ЕС да изградят клъстер с някой университет и с професионални гимназии в определен сектор на индустрията и в определен район?
Вместо да се сдружават в клубове по интереси, с които само оказват натиск върху правителството за орязване правата на трудещите се, защо не се сдружават с образователните институции и с местни инициативни групи?
Защото е по-лесно постоянно да ревеш, че младежите били неграмотни, че работниците били мързеливи и разхайтени, и да не правиш нищо.