Дъщерята на Цветан Василев - Радосвета описа в своя блог как е била арестувана в Белград, но сръбският съд я е пуснал, тъй като не е бил убеден в нейната вина.
"Отидох на гости на родителите си в Сърбия по повод рождения ден на баща ми Цветан Василев, който е на 12-ти август. Отидох в полицейското управление, за да се регистрирам малко по-късно, както се изисква по сръбския закон. Тогава любезно ми казаха, че трябва да ме арестуват, защото България ми е издала "Червена бюлетина“, разказва тя.
"Бях изплашена до смърт, но и бях дълбоко впечатлена от човешкото лице на сръбските власти. Полицаите, които ме арестуваха и ме откараха в сръбското бюро на Интерпол, ми казаха: „Не изглеждаш като престъпник. Всичко ще е наред“. Служителите на сръбското бюро на Интерпол бяха доста озадачени какво се случва. Чух ги да шепнат на сръбски: „Първо бащата, после майката, сега дъщерята…Нещо странно се случва в България“. След това любезно ми обясниха, че съм арестувана, защото българската прокуратура има претенции към мен и ми е издала „Червена бюлетина“ на Интерпол през бюрото на Интерпол в София. Разясниха ми, че не съм извършила нищо нередно в Сърбия и сръбските власти нямат претенции към мен. Казаха ми, че трябва да извършат определени процедури, за да спазят задълженията си по международни конвенции. Питаха ме дали искам вода или храна няколко пъти, докато чакахме отговора на българското бюро на Интерпол.
На практика, българското бюро на Интерпол трябваше да потвърди, че е арестуван „правилният“ човек. Не искам да правя внушения, но за мене е безкрайно странно, че българският офис на Интерпол чака до края на работния ден, буквално до последната минута, за да прати потвърждение. Специалисти ми казаха след това, че според тях това е бил опит да се удължи изкуствено арестът ми, за да не може да ме изслуша сръбският съд същата вечер. Не знам дали е било така, но българската мафия явно не е запозната, че по сръбското право сръбският съд е длъжен да изслушва случаи, касаещи „Червена бюлетина“, веднага след като се получи потвърждение от националното бюро, което я е издало, без значение колко е часът.
Същата вечер сръбският съд изслуша внимателно аргументите ми и ме пусна да си тръгна след заседанието с мярка за неотклонение", завършва разказа си Радосвета Василева.
Ето и цялата публикация в нейния блог:
Здравейте! Казвам се Радосвета Василева и съм доктор по право, който се занимава с научна дейност от пет години насам. Дъщеря съм на Цветан и Антоанета Василеви. Наскоро, посетих родителите си в Сърбия по повод рождения ден на баща ми. И двамата са в процедура по екстрадиция, тъй като са преследвани от българските власти, защото баща ми отказа да прехвърли активите на КТБ на мафията. Когато отидох да се регистрирам в сръбската полиция, тъй като по закон всеки чужденец, който е на сръбска територия повече от един ден, трябва да се регистрира, служителите в полицейското управление любезно ми обясниха, че трябва да ме арестуват, защото България ми е издала „Червена бюлетина“ на Интерпол. Разбира се, бях ужасена и безкрайно озадачена. Как един млад научен работник и доктор по право се озовава на този „специален“ списък, но най-вече – как държава, която е член на Европейския съюз, злоупотребява с европейско право и прословутата „Червена бюлетина“ на Интерпол, за да изнудва икономически и политически опоненти? Ако темата Ви вълнува, моля прочетете! Това е история за бруталната злоупотреба с право и безпардонното погазване на човешки права от корумпирани български държавни чиновници. Това е потресаващ разказ от първо лице за това как българската прокуратура може да Ви издаде „Червена бюлетина“ на Интерпол още преди да Ви е призовала (в случая даже нередовно) и преди да Ви е повдигнала скалъпено абсурдно обвинение! Да, толкова са арогантни, отмъстителни и примитивни.
Тригодишен безпрецедентен тормоз
За баща ми Цветан Василев се изписаха какви ли не нелепици и откровени глупости през последните три години. Всички „удобно“ забравиха, че той беше един от най-големите данъкоплатци в страната и искрено помагаше на най-различни каузи и благотворителни инициативи. Форбс го бяха класирали и за най-влиятелния човек в България. За мене лично той е пример за предприемачески размах и визионерство.
Баща ми беше рекетиран от български политици дълго време, но през 2014 г. наглостта премина всякакви граници. Както е вече известно, през 2014 г. г-н Делян Пеевски чрез адвоката си г-н Ангелов е поискал да му прехвърли активи на КТБ безвъзмездно. Баща ми, разбира се, е отказал. Тогава започна нашият кошмар. Последва класическа „рейдърска атака“ – изфабрикувани обвинения, очерняща кампания в медии, контролирани или близки до г-н Пеевски, опит да убият баща ми, нередовно призоваване, злоупотреба с право, заповед за задържане под стража за 72 часа, Европейска заповед за арест, „Червена бюлетина“ на Интерпол и запор върху цялото му имущество. Трябва да си спомним, че през лятото на 2014 г. бяха арестувани невинни хора, за да ги изнудват да дават лъжливи показания срещу баща ми. В конфиденциален разговор преди време, един от тормозените по този начин ми сподели, че е заплашван от прокурори, че ще му повдигнат обвинение за държавна измяна, ако не свидетелства срещу баща ми. Класически подход на авторитарните режими! Всичко това само за да се разграбят активите на КТБ! Срамна схема, в която българската прокуратура е един от основните фактори – обществена тайна е, че тя работи в тясно сътрудничество с г-н Пеевски.
Всички знаят, че баща ми пребивава в Сърбия от 2014 година, където тече процес за неговата екстрадиция.
„Червената бюлетина“ на Интерпол – любимото средство на българската мафия за издевателстване и публично унижение
„Червената бюлетина“ на баща ми беше издадена през лятото на 2014 година заради нелепо обвинение (за изнесени пари в чували) и след нередовно призоваване в разрез с българското процесуално право и с европейското право. Ако се чудите защо говоря и за българско, и за европейско право, трябва да се подчертае, че до ден днешен България не е хармонизирала изцяло правото си с европейското, въпреки че е член на Европейския съюз. Има и осъдителни решения срещу България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург точно по тази причина, но българските власти явно не са ги забелязали. А може и да не желаят.
Например, България е единствената държава в Европейския съюз, в която повдигането на обвинение не подлежи на съдебен контрол. След потресаващите поправки в НПК от това лято, които върнаха България във времената на Сталин, българската прокуратура може да удължава срока на разследване безкрайно. С други думи, водите се обвиняем, но не може да защитите себе си в съда, докато прокуратурата не реши, което може и никога да не се случи. Казано от правна гледна точка, няма презумпция за невинност, няма справедлив съдебен процес и няма право на защита. Това са сериозни нарушения на член 2 от Договора за Европейския съюз, считан за един от най-важните, поне от световните юристи: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека…“
Крайно притеснително е, че от 2014 година насам обвинението срещу баща ми бе променяно няколко пъти. Българската прокуратура очевидно стреля в тъмното с единствената цел да издевателства над баща ми. Доста скандално е, че въпреки че той доброволно отиде в полицията в Белград, българските власти до ден днешен отказват да оттеглят „Червената бюлетина“. Важно е да се каже, че българските власти изрично са поискали „Червената бюлетина“ да е публична и да е на сайта на Интерпол – обикновено тези бюлетини са тайни. Освен това, българската прокуратура и кафявите медии продължава упорито да лъжат, че баща ми се издирва и разследва от Интерпол. Първо, Централата на Интерпол в Лион няма правомощия да разследва когото и да било: те само се съобразяват с молбите от националните бюра на Интерпол, без да проверяват фактите по същество. Второ, „Червената бюлетина“ на баща ми е издадена от българското бюро на Интерпол по нареждане на българската прокуратура. Трето, единствената причина баща ми да продължава да бъде в списъка на Интерпол, въпреки че отдавна местоположението му е известно, е, че българските власти безскрупулно отказват да оттеглят „Червената бюлетина.“
Въпреки постоянния тормоз, баща ми остана верен на каузата си и продължи да показва доказателства за рекет и корупция в България в интервюта и на своя блог (www.vassilev.bg). В отмъщение за неговата откровеност, но най-вече защото в интервю през 2016 г. показа доказателства за изнудване, прокуратурата скалъпи нелепо обвинение срещу майка ми, която е уважаван професор по икономика. Разбира се, кафявите медии набързо спретнаха и една очерняща кампания за по-сигурно. Обвиниха я в пране на пари, защото купила къща с пари, дарени от баща ми. Според болното въображение на прокуратурата, майка ми е трябвало да знае, че баща ми е престъпник и парите били с нечист произход. Както вече разясних, баща ми беше един от най-големите данъкоплатци в България – за всички приходи на баща ми са платени съответните данъци. До ден днешен баща ми няма присъда. Къде е презумпцията за невинност? Как през 2012 г. майка ми, видите ли, знаела, че е женена за престъпник, а пък компетентната прокуратура, която според собствените си твърдения стига до Луната с дизелов двигател, не е знаела? Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Докато майка ми беше на гости на баща ми в Сърбия и беше официално регистрирана в местната полиция, както се изисква, българските власти и издадоха „Червена бюлетина“ на Интерпол отново с нарушения на българското и европейското право. Отново я направиха публична. Единствената цел на това действие е нейното линчуване и разрушаване на безупречна ѝ репутация. Очевидно, нейното местонахождение е било известно на всички компетентни органи. Документи за местонахождението ѝ са представени на българските власти. Прокуратурата и кафявите медии продължават да лъжат безскрупулно, че я търси Интерпол, а истината е, че българското бюро на Интерпол отказва да оттегли „Червената бюлетина“, която а приори е издадена след процесуални нарушения от българската прокуратура и по нареждане на българската прокуратура.
Разбира се, за всички тези издевателства сме завели дела в Европейския съд по правата на човека. За съжаление, едно дело там трае дълги години. Българските власти отлично знаят това и поради тази причина не се притесняват да злоупотребяват с право, тъй като не носят персонална отговорност за нарушенията (според мои колеги по-точната формулировка е престъпленията по служба), които извършват.
Законът „Магнитски“
На 11 август 2017 г., американските адвокати на баща ми, подкрепени от фондацията на Бил Ричардсън, официално подадоха жалба пред американското правителство по закона „Магнитски“ като представиха конкретни доказателства как Главният Прокурор г-н Цацаров и г-н Делян Пеевски умишлено са нарушили човешките права на баща ми, за да прикрият грандиозна корупция в България. Законът „Магнитски“ дава право на американското правителство да идентифицира и санкционира корумпирани държавни служители, които погазват тенденциозно човешките права. Първоначално законът се е отнасял само до руски държавни служители. Кръстен е на Сергей Магнитски – млад адвокат, който е бил изтезаван в ареста, за да даде фалшиви показания срещу Бил Браудър. Пребиват го до смърт. (http://www.billbrowder.com/sergei-magnitsky) Законът „Магнитски“ е подкрепен и от Републиканците, и от Демократите. През 2016 г. претърпява изменения, които дават глобални правомощия на американското правителство.
Както споменах, жалбата на баща ми е подкрепена от Фондацията на Бил Ричардсън, който е посветил живота си на защитата на човешките права. Може да прочетете защо губернаторът Ричардсън смята, че човешките права на баща ми са погазени и защо г-н Цацаров и г-н Пеевски трябва да бъдат разследвани и, ако правителството на САЩ реши, санкционирани тук: http://www.richardsondiplomacy.org/news/tzvetan-vassilev-bulgarias-magnitsky/.
Бил Ричардсън е известен американски дипломат, посветил живота си на защитата на човешките права. Той е бил губернатор на щата Ню Мексико, посланик на САЩ в ООН и Секретар по енергетиката на Бил Клинтън. Ричардсън е номиниран за Нобеловата награда за мир четири пъти (http://www.richardsondiplomacy.org/).
Скалъпени безобразни обвинения срещу мен, брутално погазване на фундаменталните ми човешки права, безпардонни процесуални нарушения и любимата „Червена бюлетина“ на мафията
Очевадна хронология:
3 август 2017 г.: Американско престижно издание обявява, че баща ми Цветан Василев има намерение да подаде жалба по закона „Магнитски“
11 август 2017 г.: Жалбата на баща ми по закона „Магнитски“ е официално подадена пред американските власти
12 август 2017 г.: Рожден ден на баща ми Цветан Василев
13 август 2017 г.: Губернаторът Ричардсън публикува обширна статия, в която разяснява, че човешките права на баща ми са поругани от Главния прокурор г-н Цацаров и г-н Делян Пеевски, както и защо тези личности трябва да бъдат санкционирани от САЩ.
14 август 2017 г.: Българската прокуратура ми повдига безобразно скалъпено обвинение и ми издава заповед за арест за 72 часа; Кафявите медии бълват нелепици по мой адрес.
14 август 2017 г.: След щателно проучване, стигнах до извода, че моята „Червена бюлетина“ се е появила в тайния списък на Интерпол на тази дата. Този път българската мафия нарочно не я направи публична, за да ме постави умишлено в унизителна ситуация и за да изплаши до смърт родителите ми.
Да Ви разясня накратко за какво става въпрос! В примитивен пристъп на ярост във връзка с жалбата по закона „Магнитски“, българските корумпирани власти директно ми издават „Червена бюлетина“ на Интерпол и се захващат с мега фалшификация, за да защитят действията си. Знам много добре от експерти, че подготовката на документи за издаване на такава бюлетина отнема седмици. За да се появи „Червената бюлетина“ на информационна система на Интерпол на 14-ти август 2017 г., това означава, че документите са пратени няколко седмици по-рано. Моето шесто чувство ми казва, че това е станало на 3-ти август 2017 г., точно когато излезе първото съобщение за закона „Магнитски“. Рано или късно ще стане ясна датата, но наистина изглежда, че са толкова примитивни и отмъстителни!
На 14-ти август 2017 г. българските адвокати на баща ми ми се обадиха, за да ме информират, че прокуратурата ме е обвинила в пране на пари, защото през 2013 г. баща ми ми е дарил пари, с които съм си купила апартамент във Варна, и е трябвало да знам, че баща ми е престъпник. Почти същото обвинение като на майка ми – абсурдно и в нарушение на презумпцията за невинност. Моят баща няма осъдителна присъда до ден днешен. Освен това, както обясних по-горе, България е единствената държава в Европейския съюз, в която повдигането на обвинение не подлежи на съдебен контрол. Има и осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека срещу България точно по тази причина.
Крайно скандално е, че съм обвинена от същия следовател, повдигнал обвинение на майка ми. Шокиращо е, че заповедта ми за арест за 72 часа е издадена на 14-ти август 2017 г. от същия прокурор, издал заповедта за арест на майка ми месеци преди това по друго дело. Безобразен конфликт на интереси! Тази заповед за арест за 72 часа е била последният документ, от който българската мафия е имала нужда, за да завърши досието ми за „Червена бюлетина“ на Интерпол, която се е появила на международната система на Интерпол на 14-ти август 2017 година. Ключов детайл е, че по българското право имам право да обжалвам заповедта за арест за 72 часа пред българския съд. Важно е, че имам право да обжалвам и обвинението си пред апелативна прокуратура (което е една формалност, тъй като българската прокуратура функционира по сталинистки модел и обжалването де факто е пред прокурора, повдигнал обвинението). Естествено, българската вездесъща прокуратура нито е изчакала решението на апелативната прокуратура, нито е изчакала решението на българския съд по повод обжалването на мярката ми, а директно е пратила решението си в Централата на Интерпол през българското бюро на Интерпол. Аз обжалвах заповедта за арест на 17-ти август 2017 г.
Още по-позорно е защо ми е издадена заповед за задържане за 72 часа! Въпреки че много добре знаят, че не живея в България, са пъхнали призовка, изискваща да се явя на 7-ми август 2017 г., под вратата на апартамента на родителите ми в София. Разбира се, в този апартамент не живее никой по общоизвестни причини. Заповедта за арест е издадена, защото не съм уважила призовката. Това е класически пример за нередовно призоваване и злоупотреба с право. Да не говорим, че видях призовката с очите си преди два дни и на нея даже не пише за какво съм призована. Мафията много е бързала!
Без да знам нищо за този заговор и опит – да го кажем направо – да ме задържат и да изнудват баща ми, отидох на гости на родителите си в Сърбия по повод рождения ден на баща ми Цветан Василев, който е на 12-ти август. Отидох в полицейското управление, за да се регистрирам малко по-късно, както се изисква по сръбския закон. Тогава любезно ми казаха, че трябва да ме арестуват, защото България ми е издала „Червена бюлетина“.
Бях изплашена до смърт, но и бях дълбоко впечатлена от човешкото лице на сръбските власти. Полицаите, които ме арестуваха и ме откараха в сръбското бюро на Интерпол, ми казаха: „Не изглеждаш като престъпник. Всичко ще е наред“. Служителите на сръбското бюро на Интерпол бяха доста озадачени какво се случва. Чух ги да шепнат на сръбски: „Първо бащата, после майката, сега дъщерята…Нещо странно се случва в България“. След това любезно ми обясниха, че съм арестувана, защото българската прокуратура има претенции към мен и ми е издала „Червена бюлетина“ на Интерпол през бюрото на Интерпол в София. Разясниха ми, че не съм извършила нищо нередно в Сърбия и сръбските власти нямат претенции към мен. Казаха ми, че трябва да извършат определени процедури, за да спазят задълженията си по международни конвенции. Питаха ме дали искам вода или храна няколко пъти, докато чакахме отговора на българското бюро на Интерпол.
На практика, българското бюро на Интерпол трябваше да потвърди, че е арестуван „правилният“ човек. Не искам да правя внушения, но за мене е безкрайно странно, че българският офис на Интерпол чака до края на работния ден, буквално до последната минута, за да прати потвърждение. Специалисти ми казаха след това, че според тях това е бил опит да се удължи изкуствено арестът ми, за да не може да ме изслуша сръбският съд същата вечер. Не знам дали е било така, но българската мафия явно не е запозната, че по сръбското право сръбският съд е длъжен да изслушва случаи, касаещи „Червена бюлетина“, веднага след като се получи потвърждение от националното бюро, което я е издало, без значение колко е часът.
Същата вечер сръбският съд изслуша внимателно аргументите ми и ме пусна да си тръгна след заседанието с мярка за неотклонение.
Защо трябва да знаете за тази гавра с моите човешки права?
Написах този пост, за да разкажа как българската мафия официално ме номинира за неин враг като злоупотреби с право и направи фалшификации, за да ми издаде „Червена бюлетина“ на Интерпол. Вече цялото ми семейство е на този „престижен“ списък. За мене лично да се опитваш да рекетираш и стресираш родители като издевателстваш над детето им е най-низкото ниво, до което държавата България може да пропадне! Засрамете се!
Българската мафия, която управлява страната, не се свени да нарушава българското и европейското право, както и международни съглашения, в брутален опит да съсипе живота на един предприемач и двама научни работници. Всичко това само за да прикрие чудовищна корупция и да разграби активите на КТБ!
Когато си тръгвах от сръбския съд в състояние на шок и погнуса от животинското съзнание на българските власти, се сетих за думите, които владиката Данило е казал на везира Селим, когато Османската империя се опитва да завладее Черна гора: „Костеливият орех е чуден плод. Опитвайки се да го сломиш, ще си изпотрошиш всички зъби“. Това е цитат от великолепната поема “Горски вијенац” на Петар II Петровић Његош.
И тогава реших да стартирам моя блог като начало. Винаги сме били врагове на мафията и такива ще останем. Целият свят ще научи за безчинствата на българската мафия и целият свят ще гледа нейния неизбежен разпад! Прожекторите вече светят!