Министърът на образованието си позволи да направи инсинуация и да сравни български период от време с хитлеризъм и фашизъм. Това заяви депутатът от БСП Таско Ерменков от парламентарната трибуна.
По време на парламентарен контрол Красимир Вълчев заявява: „Не отричаме постиженията през периода 44-та – 89-та година. Има безспорни постижения в редица области - в културата, спорта, науката. Не искаме да отнемем носталгията към младостта. Но постижения е имало и по времето на хитлеризма – строителство, спорт, но това не реабилитира режима. Режимът все пак е определен като тоталитарен и има своите специфични белези като такъв. Това е, което е заложено в програмата по история“.
Таско Ерменков призова да не се правят явни опити за подмяна на историята на България. „Когато един министър застане на трибуната на НС, да се държи като министър на България, с цялата отговорност. И носталгията, която има към младостта, както той се изрази, да бъде изразена с признателност към образованието, което е получил тогава, а не със сравняването с неща, които никога не са били в нашата история. Не се учудвам защо програмите са такива, след като министърът има подобно мнение за миналото на България“, коментира народният представител.
„Въпросът за определянето на близкото минало навежда на мисълта и думите на Оруел: „Който контролира настоящето, той контролира миналото, а който контролира миналото, той ще контролира и бъдещето“. Целта е да бъдат промити мозъците на нашите деца, а когато това се случи, ще имат такова бъдеще, каквото господарите на света поискат“, допълни народният представител Иво Христов.
По неговите думи битката за предишните 45 години е битката за нашето настояще и бъдеще – дали ще бъдем народ или биологична маса. „През тези 45 години, през които е живяло нашето общество, е имало своите провали и невероятни постижения“, подчерта той.
Според него не е ясно кой и по какви критерии е определил периода като тоталитарен. „Какво е тоталитарно общество и какво - не, е спорно“, отбеляза народният представител. Според него историята не е тясна кабинетна наука. „Това е инструментът, чрез който настоящето моделира бъдещето, в което всички ние участваме“, каза още депутатът.
Иво Христов подчерта, че авторитетни имена в българската историческа наука, поканени да се запознаят със съдържанието на въпросната учебна програма и проектирания учебник, изказват негативни оценки както по отношение на учебника, така и по отношение на цялата програма.
„Чуха се критики за целенасочено и едностранчиво представяне на периода след Втората световна война до 1989 година, описан в учебника като един от най-мракобесните в нашата история. Напомням, че в България все още има живи свидетели на това историческо време и затова учениците са объркани и казват, че вкъщи им говорят едно, а в училище учат друго“, коментира Христов.