Около 350 хиляди души в България в момента живеят с диагнозата рак. През последните няколко години броят на новооткритите случаи варира около 30 хиляди на година, като по данни на НЦОЗА през 2017 г. тe са 30 485. Най-често това са случаи на рак на белия дроб, рак на органите на храносмилателната система, на гърдата при жените и на простатата при мъжете, пише "Дневник".
Това съобщиха специалисти по повод предстоящия Световен ден за борба с рака - 4 февруари, по време на дискусия, организирана от "Аджибадем Сити клиник онкологичен център" и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. "Тези данни не са напълно прецизни, тъй като след като Националният раков регистър спря да функционира през 2012 г., събирането на информацията зависи от различни организационни и административни фактори. Тенденциите обаче са ясни", уточни националният консултант по медицинска онкология проф. Асен Дудов.
Българските пациенти имат достъп до най-съвременно лечение на онкологичните заболявания, но системата все още е неефективна по отношение на ранното откриване на рака, коментираха специалистите. Според националния консултант по гръдна хирургия проф. Данаил Петров ракът на белия дроб вече не бива да се приема като смъртна присъда, защото благодарение на съвременните възможности и методики пациентите и близките им "имат надежда, имат бъдеще".
"Добри сме във въвеждането на новостите, но изпускаме момента с ранната диагностика. Що се отнася до скрининга за рак на маточната шийка например, България е на нивото на изостаналите страни в Африка", коментира началникът на Клиниката по лъчелечение и радиохирургия в "Аджибадем Сити клиник" д-р Николай Недев. По думите му много от жените, които заболяват от рак на гърдата и от рак на маточната шийка у нас, могат да бъдат спасени и да запазят високо качество на живот, ако системата стимулира скрининга и ранното откриване на тези болести. Двете засягат общо около 9000 жени у нас всяка година.
По този повод се прави опит да се въведе протокол за изследване на жени с висок риск от рак на гърдата, обяви националният консултант по образна диагностика проф. Галина Кирова. "Програмата е насочена към жени с умерено висок и висок риск да заболеят от рак на гърдата, определен от тяхната фамилна история, генетична предиспозиция, особености на паренхима на гърдите и придружаващи заболявания, статистически достоверно асоциирани с рак на гърдата", обясни тя.
Според председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова друг пропуск в системата, свързан с онкологични заболявания у нас, са палиативните грижи. "Дълбоко погрешно е схващането, че това е последната грижа за човека, преди той да си отиде от този свят. В модерните общества палиативните грижи са важен фактор за максимално удължаване на живота и запазване на качеството му при пациентите с рак", коментира тя. У нас обаче тези здравни грижи почти не се предлагат.