В аптеката съм, купувам лекарства. Влиза жена на видима възраст около 70 г. и пита за лекарство за лечение на Алцхаймер (няма да назовавам марката).
Това пише в профила си във Фейсбук Аркади Шарков.
Цената за опаковка е висока, затова възрастната дама си поръчва само 1 блистер и въпреки това, като чува цената ѝ става некомфортно, като изрича и думите "е, хайде, днеска ще сме без салата". На младата дама-фармацевт зад касата ѝ стана неприятно и предложи на жената да го заплати следващия път. Жената отказа и заяви, че ще си плати хапчетата.
Съответния медикамент се реимбурсира от НЗОК, само че под друг бранд. Лекарят, който е изписал съответния бранд е знаел това добре, знаел е и че жената, на която го изписва е във видимо недобро финансово състояние и ВЪПРЕКИ ТОВА НЕ Я е уведомил за по-евтиния еквивалент на лекарството.
Защо казвам това - днес тази жена ще си купи лекарството, утре ще се наложи да избира между него и насъщния, а когато отпадне от лечение - състоянието ѝ ще се влоши и ще легне в ръцете на болничната помощ, където разходите за лечението ѝ ще нараснат значително.
Декември 2017 г. представихме анализ, който предлага оптимизация на бюджета за медикаменти, който ще реши част от тези проблеми в системата (въпрос е на политическа воля). Анализът е изпратен до НЗОК и до МЗ - до момента ефект няма. Защо при готов анализ и ясни стъпки за реформа МЗ не предприема нищо?
Отговорът оставям на вас.