Името Илинденска Македония не е удачно, защото не отразява историческата същност на земите, които си търсят име, заяви пред "Фокус" историкът проф. Божидар Димитров по повод обсъжданото ново име на Македония.
Това е едно от имената, обсъждани между македонския премиер Зоран Заев и гръцкия му колега Алексис Ципрас, които след срещата си в София обявиха, че преговорите са постигнали напредък, но всеки от тях трябва да обсъди резултата и в държавата си.
„Илинден е въстание, което е избухнало на 2 август, но само в един от седемте революционни окръга. По принцип на 4 януари 1903 г. е решено това въстание да избухва през две седмици във всеки един от седемте революционни окръга на ВМРО. Въстанието в 7-и революционен окръг избухва на 19 август, както ви е известно, в Странджа и Горноджумайското избухва на 1 септември. Какво ще ги правим тези окръзи? Ще ги отпишем от историята?“, коментира историкът.
Проф. Димитров обърна внимание, че въстание е избухнало и в Скопско, но там не е масово, а с чети.
„Така е решено поради огромния брой мюсюлманско население, не само турско, но и албанско“, допълни той.
Според Димитров и гърците няма да се съгласят с името Илинденска Македония, защото една от най-активните части на въстанието са в районите на Леринско и Костурско.
"Именно там населението въстава най-масово, водят се най-тежки сражения и се дават най-тежки жертви. След това обезселването към България, Канада и САЩ е най-голямо. Затова не бива да бъде Илинден. Гърците просто няма да се съгласят, сигурен съм в това. Леринско и Костурско сега са в Гърция. Пак криви индикации към определени райони на Гърция", подчерта Димитров.
Досега предлагах на шега Македония да се казва Югозападна България, но сега сериозно им предлагам името Илирия, подчерта Димитров. Той обясни, че Илирия в древността е била огромна територия, обхващаща целите Западни Балкани, включително Хърватска и Словения. „В 16 век, когато тези народи започват да се озъртат какво да правят след като се освободят от турско и австрийско владичество, решават, че са потомци на илирите, живеещи там и издигат така наречената илирийска идея. Това е обединение на всички народи в една държава, наречена Илирия. За това работят както хървати като Рафаел Левакович, така и българи като Петър Богдан и Петър Парчевич“, обясни историкът.
„Когато Кипър получи независимост, получи това си име, но хората, живеещи там са гърци и се наричат такива. Следователно не е важно името, а същността на населението, което живее там. Същото е и с Австрия, тя се нарича Австрия, но в нея живеят немци. Същото и с Молдова, където 4,5 млн. души са румънци. Следователно ние за това се съгласяваме с името Македония. Не е важно как ще се казва държавата, а каква ще бъде същността на населението и неговата национална идентичност. 10 % от македонците са вече българи, дори по паспорти. Това е хубаво, те ще стават все повече и повече“, коментира още той.