България е единствената държава–тютюнопроизводител в Европейския съюз, в която се отглеждат 4 сортови групи: „Бърлей“, „Виржиния“, „Каба Кулак“ и „Басми“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на конференция на тема „Нова ера за европейския и световен тютюн“, която се провежда в София.
Той допълни, че значението на сектор „Тютюн“ през цялата история на страната ни е определящо за структурата на земеделието, икономическите показатели, социалните, демографските и външнотърговските отношения. Площите с тютюн заемат по-слабо продуктивните терени в хълмисти и полупланински райони, зони подложени на ерозия и неподходящи за отглеждане на други видове култури. Отглеждането му създава възможност за пълно използване на трудовите и поземлени ресурси. От тютюна се получава около шест пъти повече обща продукция на единица площ, отколкото е средната за растениевъдството и три пъти повече, отколкото при техническите култури.
За поредна година от бюджета на страната ни за подпомагане на един традиционен сектор в нашето селско стопанство, какъвто е производството на тютюн, беше изплатена Преходна национална помощ на стойност 85 милиона лева, каза още министър Порожанов. Тези средства ще подпомогнат доходите на над 41 000 производители на тютюн. Културата се явява важен стимул за развитието на местните икономики, за запазване на приходите на хиляди семейства, живеещи в чувствителни райони и за поддържане на едно задоволително ниво на тяхното икономическо развитие.
За нас е важно да се продължи с подпомагането на сектор „Тютюн“, заяви Порожанов. След направен анализ за ефекта от прилагане на преходната национална помощ за тютюна относно броя на регистрираните тютюнопроизводители в страната, се установи, че броят им значително е намалял спрямо 2016 г. Това доказва, че запазването на схема за подпомагане на тютюнопроизводителите, която не е пряко обвързана с производството, напълно съответства на целите на Общата селскостопанска политика на ЕС. Тя обаче трябва да бъде насочена към реалните производители на тютюн, като стимулира както подобряване на възрастовата структура, така и технологичното обновяване на сектора, посочи земеделският министър.
Във форума участва и зам.-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров. Той посочи, че едно от основните научно-изследователски направления, по които работи Институтът по тютюна е производството на качествени семена и разсад за всички сортови групи, като по този начин обезпечава 90% от тютюнопроизводството у нас.
„За страната ни съдбата на тютюнопроизводителите ще бъде важна част от крайното споразумение за бъдещата Обща селскостопанска политика. Целта е да се избегнат негативни последици за чувствителните територии, които нямат друга икономическа алтернатива“, каза още заместник-министърът.