За съзнателния ми живот дотук, много пъти съм си задавал въпроса: “Kакво е да си истински нагъл?”. Нали разбирате - наглост срещаме всеки ден, но аз говоря за “най”, aма наистина да си “най-нагъл”. И миналата седмица намерих отговора.
На фона на протеста на майките на децата с увреждания, палатковите лагери из цялата страна и невъзможността на държавата да се справи с този проблем, вижте какво са направили заместник-министърът на социалното министерство Росица Димитрова и държавният експерт от отдел "Интеграция на хората с увреждания“ Надежда Харизанова.
Двете отговорни за хората с увреждания дами са отишли, забележете - от 12 до 14 юни, на международна конференция в Ню Йорк, за да представят, пак забележете - "постиженията на България“ по правата на хората с увреждания.
Избягали са чак в Ню Йорк, та поне 3 дни да им се махнат от главите майките с децата. Всъщност, въпреки, че конференцията е тридневна, те са си писали дневни за 6 дни. И не само това – зам.-министърът Росица Димитрова е пътувала изключително комфортно в бизнес класа. Билетът й е струвал 8306 лева, защото е закупен в последния момент, нищо, че за конференцията е имало покана още от март, както призна самата Димитрова тази сутрин по bTV.
„Важното е, че сме участвали“, отговори уверено за скъпия билет зам.-министърът. Тя каза още, че за нея е било удоволствие, чест и гордост да участва в конференцията. За честта и гордостта не знам, но удоволствието по официални данни струва общо 16 150 лева държавни пари. И то, удоволствието, е ознаменувано с доволно селфи от конферентната зала. Селфи, което двете дами са си качили във фейсбук.
Между другото, темата на конференцията е била: „Никой да не бъде изоставен чрез пълното прилагане на Конвенцията по правата на хората с увреждания“. Това още повече допълва абсурдната картина – „никой да не бъде изоставен“, а майките спят в палатки пред Парламента...
Този случай е блестящ пример за това що е да си най-нагъл. И същевременно е твърде показателен за огромата пропаст, която зее между представителите на властта и обикновените хора, на които първите трябва да служат – едните са в бизнес класа в самолета, а другите са на палатки пред Парламента.