След разгорещени и продължителни дебати депутатите решиха да бъде сформирана анкетната комисия, която да разследва действията на президента Георги Първанов и вицепрезидента Марин за периода 2002–2012 г., свързани с помилванията, опрощаването на държавни вземания и даването на българско гражданство. Под искането за създаване на анкетна комисия, инициирано от Яне Янев, се подписаха 60 депутати - от парламентарната група на ГЕРБ, народни представители от РЗС и независими.
Решението беше подкрепено от 105 депутати, 46 бяха против, а 1 се въздържа. Коалиция за България, „Атака” и ДПС обявиха, че няма да участват в комисията. Тя ще бъде съставена от 9 членове с председател лидера на РЗС Яне Янев.
6 от членовете ще са от ГЕРБ – Юлиана Колева зам.-председател и член на комисията, Светлин Танчев, Ивайло Тошев, Цвета Караянчева, Владимир Тошев и Емил Караниколов. От Синята коалиция предложиха Йордан Бакалов за зам.-председател на комисията и член. Комисията ще работи в срок от три месеца.
От Коалиция за България и „Атака” не предложиха свои представители към момента. От ДПС предложиха Четин Казак и Митхат Метин, след което зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан оттегли предложенията.
По време на дебатите Коалиция за България и ДПС се обявиха против създаването на анкетна комисия. От Синята коалиция и „Атака“ заявиха, че подкрепят решението.
Според лидера на БСП предложението на Яне Янев за сформиране на анкетна комисия не цели нищо друго, освен политическа изгода, и е удар срещу Георги Първанов и Ангел Марин. Сергей Станишев посочи, че никъде в Конституцията не е дадено право на Народното събрание да контролира дейността на президента, който е институция, равноотдалечена от другите институции в страната.
„Никъде в Конституцията не е определено, че действията на указите са ограничени във времето – в рамките на съответния мандат. Това е чисто юридически въпрос, по който Конституционният съд ще се произнесе. Това е политическа операция и не ви прави чест този подход“, заяви Станишев.
„Точно, защото българската Конституция много прецизно е разписала правомощията между различните власти, и е определила и правомощията на държавния глава, президентът на републиката трябва да информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своето правомощие. В случай, когато не е информирано Народното събрание, може ли някак да се информира“, запита, от своя страна, парламентарната шефка Цецка Цачева.
Сергей Станишев заяви в отговор, че е очевидно, че правото на информация е право, а на анкетната комисия - е контрол – и има разлика. “За никого няма съмнение, че целите на тази комисия са политически. Дайте да не се прикриваме зад юридически спорове. Конституционният съд е единственият, който може легитимно да се произнесе по този въпрос, а не Народното събрание”, категоричен е Сергей Станишев.
Според Четин Казак от ДПС парламентът се превръща в цирк, когато се разиграват такива евтини постановки за забавление на публиката, вместо да се концентрира върху истинския дневен ред и истинските реални проблеми на обществото.
„Толкова абсурдно от юридическа страна, недопустимо решение не е влизало в парламента. По недопустим начин се предлага Народното събрание да се намеси в изключителните правомощия на президента, защото с това решение се изземват функции на Конституционния съд, който единствен има право да се произнася по указите на президента, да тълкува Конституцията и евентуалните правни последици. Само на това основание това решение трябва да бъде отхвърлено, въобще не трябваше да бъде допуснато в пленарна зала”, заяви Казак.
Александър Радославов от Коалиция за България предложи да се провери дейността на президентската институция от 1989 г. насам.
Екатерина Михайлова от Синята коалиция посочи, че може да се проверява от 1991 г., откогато действа новата Конституция. „Нямам против, ако искате целият период да бъде осветен – през 1996 г. е имало публични политически сблъсъци за един указ”, посочи Михайлова.
„Това е първият дебат в българския парламент по темата укази. Това не се е случило преди двайсет и няколко години, за да има яснота. Това е ново за България. Нямам против да изследваме от 1991 г. смятам обаче че трябва да се осветли този процес и дали са законни тези действия на президента”, каза още Екатерина Михайлова.
Проф. Станислав Станилов от ПГ на „Атака” поясни, че един път в годината трябва да бъде изслушван президентът за неговата дейност. „Да хвърлим камък в това блато. Ако сме започнали да ровим, трябва да ровим докрай и никой да не бъде пощаден“, заяви той.