Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност са се влошили в сравнение с предходните месеци. С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година, посочват данните от проучване на АФИС.
Като основна причина за всичко това, наред с нестихващите скандали и разправии във властта, се откроява нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката, независимо от оптимистичните статистически оценки и прогнози. В общия ранг на посочваните важни въпроси за България интервюираните са посочвали „Доходите и пенсиите“ (23,9%), „Развитието на икономика“ (13,8%), „Безработицата“ (10,7%) и „Финансовата стабилност“ (10,2%), съответно на първо, второ, четвърто и пето място в общата класация. Между тези проблеми в челото се нарежда единствено въпросът за здравеопазването, което заема третото място с 11,5 на сто.
Не по-различна е класацията на проблемите, които хората обозначават като лични. Проблемите на „Бедността“, „Неясните перспективи“, „Безработицата“ и „Пенсиите“ се подреждат съответно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на сто. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на сто. Всичко това, заедно с повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други влияе на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло.
От средата на месец Юли бележи рязко покачване делът на гражданите, които оценяват обстановката като крайно напрегната – от 36,8% през Юни на 52,3% в края на Юли. През Септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с около 3 пункта), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена – от 25,2% през Юли на 30,4% през Септември.
Ситуацията влияе пряко и на доверието в основните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, местната власт е с негативен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в парламента е по-високо, отколкото в съда и прокуратурата, които обичайно заемаха последните две места в общото подреждане. През Септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.
Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта „предсрочни избори“ като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през Септември достига ниво от 40 на сто. Предлаганото „лекарство“ – смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „Нараства или намалява нивото на корупция? Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% – остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.
От една страна, налице е ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции и нарастване на сумарната подкрепа за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават подкрепа на повече от 1% от избирателите. Най-изразен е спадът в подкрепата за основната управляваща партия ГЕРБ, което е довело до изравняване на нейната позиция с тази на основния й конкурент – БСП. Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности, а очаквания за позитивни новини по линия на правителството няма. От друга страна, растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого.
Готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „Обединени патриоти“, но е по-разпознаваема не само от другите две партии, но и от коалицията като цяло.
Според електоралните нагласи, ако изборите бяха днес, ГЕРБ би получила 21,3%, БСП – 19,6%, ДПС – 7,0%, Атака – 2,5%, Воля – 0,8%, АБВ – 0,8%, Обединени патриоти – 0,7%, Партия на Слави Трифонов – 0,7%, ВМРО – 0,6%, НФСБ – 0,5%, СДС – 0,5%, Партия с нови лица/лидери – 0,4%, Да, България – 0,3%, Реформаторски блок – 0,2%, Нова дясна партия – 0,2%, Не подкрепям никого – 0,2%, Демократична България – 0,1%, ДОСТ – 0,1%, ДСБ – 0,1%, Нова лява партия – 0,1%, Не подкрепят никого – 1,6%, Няма да гласуват или не посочват нищо – 43,8%.