В настоящия момент аз не виждам такава енергия и, както винаги казваме, защото това е факт, предсрочни избори може да предизвика в момента само този, който управлява. Както винаги те са в ръцете на Борисов – ако той реши, че ще има предсрочни избори, ще има. Ако не реши, според мен, няма такава енергия и политическа култура, която да даде алтернатива, в която някой да види смисъла да тръгне на предсрочни избори.
Такава прогноза за 2019 г. направи в "Офанзива" по "Канал 3" президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Аз смятам, че има нужда от алтернатива в икономиката – икономическото развитие може да бъде подкрепено по друг начин, не само чрез регионалните, инфраструктурните проекти, което е добро, но не стига вече", изтъкна Пламен Димитров и посочи, че липсва "технологическото развитие".
"От друга страна облагането, разпределението не е справедливо, и сега произвежданото пак не се разпределя справедливо, и това предизвиква толкова напрежение, толкова брожения сред хората. Важното е хората да усещат справедливост при данъчното преразпределение. Няма държава, в която 3/4 приходи да идват от косвени данъци и само 1/4 от преки данъци, при това в тези 1/4 ние, трудещите се, плащаме един милиард повече, отколкото бизнеса - данък печалба, който плаща бизнесът. Нещо не е в ред в това разпределение и то води след себе си усещането за несправедливост. Така че това (управляващите) може да променят, както и някои други неща още - в здравеопазването, в системата на социалното подпомагане. Така че има какво да се направи, не знам дали ще го кръстим радикална или по-малко радикална алтернатива, но не мисля, че това управление, което в момента дава Борисов, е перфектното: то е добро, защото очевидно се харесва от хората в голяма степен и продължава, но не дава най-добрите резултати, така че казвам, че може да бъде променено", смята президентът на КНСБ.
"Мисля, че 2019-а ще даде малко допълнителни доходи на част от българите, предвид увеличенията, които вече са факт на работни заплати в бюджетния сектор – половин милион българи, учители и т. н., в много частни предприятия също има сериозен ръст между 7-8-12%, но в същото време цените на основни стоки и услуги растат много бързо. И особено в зимните месеци хората изобщо не усещат някакви сериозни подобрения в джобовете си. Няма да станем много по-богати, няма да станем и много по-бедни, си мисля аз – говоря за работещите българи. Не е такъв случаят с пенсионерите, голяма част от тях с тази индексация, която е предвидена, те ще бъдат по-скоро толкова бедни, колкото са днес", заяви още Пламен Димитров.
"Смятам, че дълги години бизнесът в България стана мързелив и голяма част от него залагаше до скоро на едно погрешно предимство от евтин труд и ниски данъци, и всичко останало ще дойде от самосебе си. Доскоро това работеше, допреди кризата – такъв тип инвестиции тогава идваха, до голяма степен спекулативни – евтин труд и ниски данъци. След кризата те се оттекоха, вече чувам и политици, че ерата на евтиния труд в България свърши и това не е, че те го искат, а пазарът и трудът го налагат, поради това, че вече няма хора, които искат да работят за тези пари. Този модел е изчерпан, той ни доведе дотук в момента и този модел ако продължава да търси инвеститори, няма да ги намери. Трябва да ги търсим във високия сегмент, да се върнат нашите хора, които знаят и могат – навън получават 5-7-10 000 евро. За тях ако имаме подходяща среда и подходящи идеи и проекти, които да се насърчат, да се подкрепят, сигурен съм, че ще дойдат инвеститорите и те ще си дойдат заедно с тях. Една голяма част от сегмента на бизнеса ни е в изчерпан модел", посочва той.
"Аз не съм против богатите - не, не съм. Тези, които буквално са изкарали тези пари с ума си, с честен труд, денонощен - на пиедестал да ги турим! И да кажем - това е моделът на нашето общество: с труд трябва да може да постигнеш това, което правиш. Не с далавера, не, че си близък с тоя или оня, или си успял да се класираш чрез Комсомола някъде навремето. Хората на труда следва да връщат по-малко, а тези, които дължат, съответно, да не си крият данъците през офшорни фирми и после да ги търсим с Интерпол да ги върнем обратно", каза президентът на КНСБ.