„Бог ни призовава, Бог ни изненадва, Бог ни обича“. Така папа Франциск започна Светата литургия пред събралото се множество на площад "Ал. Батенберг" в София.
„Всичко се случва на бреговете на Галилейското езеро, където Иисус бе призовал Петър. Беше го призовал да си остави работата на рибар, за да стане рибар на човеци. След целия този път, след преживяването на смъртта на Учителя и въпреки известяване на Неговото възкресение, Петър се връща към предишния си живот. „Отивам да ловя риба“, казва той. И другите ученици са същите: „И ние ще дойдем с теб“. Сякаш правят стъпка назад. Петър отново взима мрежите, от които се беше отказал заради Иисус. Тежестта на страданието, разочарованието, дори предателството са се превърнали в тежък камък, който трудно би паднал от сърцата на учениците. Те все още са ранени от тежестта на болката и вината. Благата вест за Възкресението все още не се е вкоренила в сърцата им. Господ знае колко силно за нас е изкушението, да се върнем към нещата от миналото“, сподели папа Франциск.
Според Светия отец мрежата на Петър е символ на изкушението и носталгията по миналото.
„Затова ще искаме да си върнем нещо от онова, което сме пожелали да оставим пред опита ни за провал над болката и дори на факта, че нещата не са така както сме се надявали винаги се появява едно много тънко и опасно изкушение, което ни кара да се обезкуражим и да махнем с ръка. Това е психологията на гроба, която оцветява всичко в примирение и ни кара да се привържем към сладникавата тъга, която като червей разяжда всяка надежда. По този начин се развива най-голямата заплаха, която може да се вкорени в една общност. Сивият прагматизъм на живота, което на пръв поглед изглежда всичко нормално, но където действителност вярата се изпарява и дегенерира в дребнавост. Точно там при провала на Петър идва Исус, започва отначало и търпеливо отива да го посрещне и му казва „Симоне, това е името, от първото му позоваване. Господ не очаква идеални ситуации и вътрешни разположения. Той ги създава. Не чака да се срещне с хора без проблеми, без разочарования, грехове. Самият той беше изправен пред греха и разочарованието. Братя, Господ не се уморява да ни призовава. Силата на любовта преобръща всяка прогноза и знае как да се започне отново“.
„Всяка сутрин ни търси там, където сме и ни призовава да станем и да възкръснем отново чрез Неговото слово, да погледнем нагоре и да повярваме, че сме създадени за небето, а не за земята, за висините на живота, а не за низостта. Призовава ни да не търсим живия сред мъртвите. Когато го приемаме, ние се издигаме по-високо, приемаме най-красивото си бъдеще не като възможност, а като реалност“, сподели още главата на римокатолическата църква.