Министерството на правосъдието е подготвило искане за тълкуване на разпоредби от Конституцията, по отношение на подготвяните законодателни промени във връзка с провеждане на ефективно наказателно производство при данни за извършено умишлено престъпление от общ характер срещу главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).
Това заяви министърът на правосъдието Данаил Кирилов, цитиран от пресцентъра на министерството. По думите му искането предстои да бъде внесено в Министерски съвет – органът, който има право да отправя тълкувателни въпроси към Конституционния съд, информира БГНЕС.
„Дефинирали сме седем ключови въпроса, по които се надявам да имаме и становището на Конституционен съд, по отношение на действащата конституционна рамка“, уточни Кирилов.
Той обясни, че изготвеният закон за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс е съобразен с действащата Конституция и отговаря на препоръките от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз.
По отношение на това как този въпрос е уреден в други правни системи правосъдният министър припомни, че според българската конституция воденето на разследвания и повдигането на обвинения е изключително правомощие на прокуратурата на Република България.
Кирилов бе категоричен, че и сега действащата правна рамка дава възможност главният прокурор да може да бъде разследван от свой подчинен и че не приема изказаните в публичното пространство съмнения, че тази правна възможност не се използва поради страх у подчинените прокурори. Направи сравнение с положението на редовите съдии изправени пред хипотеза да отсъждат срещу председателя на ВКС, например, от когото зависи, дали те ще бъдат командировани и в каква среда ще работят.
Кирилов заяви, че през последните години се наблюдава тенденция към затвърждаване на оздравителните процеси в съдебната система и повишавана на отговорността на магистратите и тяхната самодисциплина.