Припомням – за да тушира серията протести на медицински сестри от цялата страна за достойни условия на труд и за достойно заплащане, на 10 април правителството издаде постановление за отпускане на 50 млн.лв. субсидия за болниците.
Месец след това обаче, правителството тихомълком е редактирало това постановление и сумата от 50 млн.лв. се е стопила 8 пъти и се е превърнала в... 6 млн.лв.
А 6 млн.лв. за медицинските сестри са едва два-три пъти повече от правителствената помощ за осветление и други подобрения на стадион „Арена Арда“ в Кърджали.
6 млн.лв. субсидия за медицинските сестри са почти колкото 5.7-те млн.лв. субсидия за Мюфтийството и 2 пъти по-малко от 15-те млн.лв. субсидия за Православната църква.
Ето защо, 6 месеца по-късно медицинските сестри отново протестират.
Та, кой излъга медицинските сестри?
На заседанието на Министерски съвет на 10 април, премиерът Бойко Борисов обявява, че правителството отпуска „около 50 млн.лв. за повишаване заплатите на медицинските сестри“.
На същия 10 април финансовият министър Владислав Горанов заявява, че икономиката се развива във всяка една сфера, което позволявало да се заложи и новото увеличение.
А ето какво казва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на заседанието от същия 10 април: „С направеното предложение ще постигнем начални заплати по колективния трудов договор от 950 лв. за медицинските сестри.“
Три изказвания – три лъжи.
Няма 50 млн.лв. от правителството. Няма обещаното увеличение на заплатите на медицинските сестри.
А каква е цената на тези лъжи?
Ето ви е една цена – от 13 октомври детското отделение в Карлово остава без медицински сестри и лекари. Това следва и в други градове.
Системата на здравеопазването на една страна е може би най-важната част от националната ѝ сигурност. Това не го ли научиха лъжците?
А лъжците замислят ли се за това:
Ниското заплащане и условията на труд, при които работят медицинските сестри са не просто недостойни, те са унизителни за всяка човешка личност.
Скъпи българи, всички се нуждаем от медицинските сестри – заради здравето си, заради живота си. А те се нуждаят от достойнство. Помислете. Не от лъжи. А от достойнство.
Толкова ли е трудно да живеем нормално?