Не всички проблеми в съдебната система могат да бъдат решени със закон или с промяна в закон. Всичко трябва да бъде така регулирано, че законът да не позволява на хората да вършат проблематични неща. Трябва да избираме качествени хора. Това каза пред БНР Даниел Смилов, политолог и специалист по сравнително конституционно право.
Съдебната реформа в момента сме я докарали до сериозна липса на идеи какво трябва да се направи. Дори на моменти се въртим в кръг, посочи политологът и припомни дебата за това ВСС да не е постоянно действащ орган. Според него не всички проблеми в съдебната система могат да бъдат решени със закон или с промяна на закон.
Дори ми се струва вредна тезата, че всичко трябва да бъде така регулирано, че тематично хора да бъдат назначавани във ВСС и в други съдебни органи, смята специалистът. Той е категоричен, че няма закон, който да реши този проблем. В края на краищата трябва да избираме хора, които са качествени, в които има доверие, защото управленските решения никога не могат да бъдат преписани от А до Я, от какъвто и да е закон, добави Даниел Смилов.
Големият тест за това какво ще се случва в съдебната система не е толкова законът, а начинът, по който ще бъде избран следващият Висш съдебен съвет и главният прокурор, смята Смилов. Според него не е толкова проблематично, че част от членовете на ВСС се избират от Народното събрание.
В крайна сметка идеята, че съдебната система трябва автономно и независима от всички други демократично избрани органи в страната да решава своите проблеми, не е работеща идея. Защо, защото съдиите и магистратите са една корпоративна група, която има свои интереси и ако бъде оставена без възможност за влияние отвън, може да започне да развива проблематични практики, посочи специалистът по сравнително конституционно право.
Има модели, които са измислени, и някои назначения се правят от политически органи, но тогава изборът, който се прави трябва да създава една магистратска общност, в която има високо доверие, даде за пример Смилов.
ГЕРБ беше в неловка ситуация, защото те гласуваха закон, внесен от Министерски съвет и трябваше след това, по нареждане на министър-председателя, да се съобразят с ветото на президента. В тази ситуация те изглеждаха доста неловко, коментира Смилов ситуацията със Закона за горите.