Причината да се стигне до воден режим в Перник и други български градове са климатичните промени, заяви регионалният министър Петя Аврамова пред бТВ.
Проблемите с климата водят до намаления дебит на водоизточниците и проблеми във водоснабдяването в 6 български града, като във фокуса е попаднал Перник, където положението е най-тежко, смята Аврамова.
Според нея е имало аномалии, като на някои места в страната не е имало дъждове през септември, а на други пък е валяло повече.
Проблемът е, че в Перник язовир „Студена” е единственият водоизточник и той има едногодишен цикъл.
Според регионалния министър големият проблем е, че режимът е бил въведен прекалено късно и е бил прекалено мек. Вода е трябвало да се пуска само вечер, смята Аврамова.
Друг проблем е, че водопреносната мрежа на Перник е стара и акумулира до 70% загуби, тъй като градът не се е погрижил да я обнови с европейски пари в предишния програмен период. Сега вече са осигурени 106 милиона за тази цел.
"От понеделник ще бъде поставен нов край, който ще гарантира, че вода от язовир „Студена” няма да бъде отклонявана за индустриални предприятия", разкри Аврамова.
Регионалният министър призова да не се хвърля цялата вина за ситуацията върху пернишкото ВиК дружество. Тя е категорична, че язовирът не е бил изпускан за ремонт, а всички дейности по неговата реконструкция са били извършени по подводен способ от италиански водолази.
Търговище, Кюстендил и Сливен също са били заплашени от воден режим, тъй като обемът на язовирите „Асеновец”, „Дяково” и „Ястребино” е запълнен наполовина, според данните на еко министъра Нено Димов, разкри Петя Аврамова.
Сливен е включил и други водоизточници, за да избегне водния режим, каза регионалният министър.
Що се отнася до така обсъжданата тол система, Петя Аврамова е категорична, че се работи по нейното въвеждане и тя „не е катастрофирала”. В момента се провеждат тестове, но освен техническото въвеждане има и други нюанси.
Регионалното министерство е провело социологическо проучване и 77% от българите смятат, че заплащането за ползването на пътната мрежа трябва да съответства на вредите, които ѝ се нанасят. Затова превозвачите с тежкотоварни автомобили трябва да плащат повече, за да има пари за поддръжка на инфраструктурата.
Според Петя Аврамова твърденията, че тол таксите ще доведе до поскъпване на продуктите, които се транспортират, са спекулации, а според изследване на Световната банка повишението е средно около 2 ст. върху цените на продуктите.