Днес се празнуват Богородичните заговезни - църковен празник, който бележи началото на Богородичните пости.
На този ден се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август, познат сред българите като голяма Богородица.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари.
Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне - 6 август. На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него:
"Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."