Членът на Националния оперативен щаб и шеф на Института по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев обяви каква е философията на природата и самия коронавирус. Това стана на днешния редовен брифинг, от който стана ясно колко са вече диагностицираните с COVID-19 българи.
„Той не живее и не се размножава на повърхностите, а преживява там. Той обича ниската температура и там, където има влага“, категоричен бе проф. Кантарджиев.
„Вирусът може да мутира след предаването от човек на човек и то след хиляди души. Той става по-безопасен, когато се предава от човек на човек и то в дълга редица“, обясни проф. д-р Тодор Кантарджиев.
„Разработката на ваксина срещу коронавирус тече с пълна сила в света, но проблемът продължава да е това, че клиничните тестове имат нужда от месеци, за да се проверят всички възможни странични ефекти“, допълни той.
„Когато се създава една ваксина, тя има нужда от дълги тестове сред различни групи от хора, докато не се докажат минимални странични ефекти.
Представете си, че утре пуснем ваксина, а по-късно развиете диабет. Затова са нужни месеци на клинични тестове“, каза професорът.
Той потвърди, че още през февруари във Великобритания е открита ваксина, която работи при животни, но сега е нужно да се премине през процес на тестове при здрави хора, а на по-късен етап и през такива, които ще бъдат ваксинирани и подложени на болестта.
„Хубавото е, че коронавирусът не мутира толкова бързо, колкото сезонния грип, за който се ваксинираме всяка година“, допълни проф. Кантарджиев.
„А това за маските, дето казват, че не действат, не е вярно. Вирусът е в капките и слюнките. Ей, това пази от слюнките“, заяви той и извади от джоба си маска с филтър.
„Най-малко защитават маските, които са от плат, повече защитават хирургическите, а тези с филтър имат най-голям ефект“, допълни той.