В нашия забързан живот, особено в България, свръхконцентрацията върху домашните проблеми не ни дава възможност да се замислим за големите, за стойностните неща. А си струва да го правим, защото проблемите, пред които днес сме изправени, не са толкова сериозни в технологичен или мигрантски план. Те са сериозни в цивилизационен план и това е големият въпрос - накъде отива нашата цивилизация. Това каза в студиото на предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ Петър Стоянов - президент на България в периода между 1997 и 2002 година.
"Моят мандат беше особен. Моментът бе исторически, а когато се заклех, нямаше парламент. Цялата институционална власт попадна в мои ръце," припомни си той.
Стоянов припомни, че още съвсем в началото на своя мандат се сблъсква с най-драматичната криза в новата история на България. Повече от месец, десетки хиляди протестират срещу управлението на БСП и това да нямат втори кабинет.
"Хората непрекъснато бяха по площадите," припомни той.
"Комунизмът рухна изведнъж, а източноевропейците не бяхме подготвени. Това трябва да го кажем с чиста съвест. Вижте големите олигарси кои са - хората, които успяха да се възползват от прехода," коментира президентът.
"Бързо станах известен президент, но и мишена", каза Стоянов. По думите му това бе факт, защото още през първите му дни като президент, назначеният от него служебен кабинет подава официално молба за членство на България в НАТО.
Бившият президент коментира и дебата за въвеждане на латиница, който през 2001-а година се обсъжда непрекъснато в българското общество. "Въвеждането на латиница - как ще стане това?! Няколко милиона български книги да бъдат написани на латиница. Това няма как да стане", обясни Стоянов.
"Не съм спирал Закона за лустрацията - с мой указ беше публикуван в Държавен вестник, после отменен от Конституционния съд по искане на БСП. Приемани са два закона по времето на моя мандат във връзка с досиетата - през 1997 г. и 2001 г.", припомни президентът и категорично отрече да е възпрепятствал отварянето на досиетата.