"Очевидни са опитите на част от олигархичната каста у нас да атакува институцията на президента. Тази институция се ползва с доверие. Президентът доказа, че може да се еманципира от своите поддръжници и симпатизанти. В началото на мандата на Радев не бях негов привърженик, защото не съм привърженик на червената партия. Радев обаче доказа, че не допуска някой да му шушне в ушенцето"
Това каза преподавателят по конституционно право доц. Атанас Славов, в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия "Евроком".
Според него Христо Иванов единствен от всички политически лидери е заемал фронтално позиция срещу олигархията.
"Видяхме третирането на един български гражданин, политик и представител на най-голямата извънпарламентарна партия от хора с пагон и звания по недопустим начин. Прави чест на президента, който много ясно каза, че става дума за служители на НСО и е назначена проверка. Този случай трябва да се разкости."
"Като философ-състудент с Ахмед Доган разсъждавам така: Създателите на конституцията, която приехме през 1991 година са правили балансите така, че президентът на републиката се избира пряко. Въпреки ограничените му правомощия, които не са малко. Това е една своеобразна пречка и балансиране на властта му", смята Славов.
"Продължавам да считам, че текстовете на Конституцията са ясни и категорични. Дори да има решение на КС, това няма как да промени текстовете", заяви юристът по повод поисканото от главния прокурор Иван Гешев тълкуване от Конституционния съд.
"Главния прокурор би имал роля, ако евентуално се стигне до импийчмънт. В момента главния прокурор няма роля, а по скоро изпълнява стратегията за дискредитиране на държавния глава. Само да припомня, че на следващия ден, след искането на главния прокурор до КС, бяха разпространени онези записи, в които се чува глас, който се разпознат като този на президента. Прокуратурата показа, че не зачита закона", обясни Славов.
"Доживяхме да чуем от действащ главен прокурор, че той е „инструмент в ръцете на Господ“, каза още доцентът.
Според него големият проблем на Конституция е, че във фигурата на главният прокурор има свъхконцентрация на власт, която когато е овладяна от олигархични кръгове и други интереси, застрашава държавата. В същото време
върховният ни закон не е завършен напълно, защото например президентското вето се преодолява едва с 122 гласа в Народното събрание, което реално води до липса на контрол и баланс на властите.
"По този начин няма автентичен контрол над едно разбесняло се парламентарно мнозинство", заяви Славов.
"Преди промените през 2015 г. Външното разузнаване беше също под шапката на държавния глава. Със съгласието на Росен Плевнелиев това бе преместено. Важно звено по сигурност е Съвета по сигурността към Министерски съвет, но това е едни напълно недействащ орган. Премиерът вика шефовете на службите на килимчето, заедно с главния прокурор, за да си говорят за националната сигурност. Президентът е тотално игнориран от това. По този начин се постига това, че сме свидетели на приватизация на националните служби за сигурност от парламентарното мнозинство", завърши доц. Славов.