Няма конфликти между земеделското и регионалното министерство. Имаме чудесна комуникация с екоминистерството. Това заяви земеделският министър Десислава Танева в „Тази сутрин“ по бТВ по повод на думите на колегата ѝ, отговарящ за околната среда и горите Емил Димитров, че има противоречия между нейното ведомство и МРРБ за язовирите „Ахелой“ и „Порой“, което може да доведе до изпадането на Бургас във водна криза.
„Много добра е комуникация ни с МОСВ и министър Емил Димитров. Не знаех, че е бил болен от COVID-19. Чуваме се редовно с министър Димитров и имаме много добра комуникация. Дебатирахме различните позиции между двете министерства по няколко теми Имаме общи теми и наредби, които взаимно се гласуват“, заяви Танева, според която колегата ѝ е прекалено емоционален заради прекараното заболяване: „Очевидно беше много притеснен, очевидно мислеше, че има забавяне".
По нейните думи цялата документация, необходима за прехвърлянето на язовирите от подопечното ѝ министерство на регионалното, е "предадена официално по административен път, за да има доказателства, както е редът" и няма противопоставяне в това отношение, защото тя подкрепя предоставянето на тези водоеми за питейно-битови нужди на Бургас.
Според земеделския министър изказването на Димитров не е било нужно, но "колегата ѝ така е преценил". Танева не смята, че зад думите на екоминистърът се крие "политическа интрига", защото макар да е от друга партия, се разбират отлично.
Самият Димитров е отбелязал, че министерството на земеделието е подкрепило плана за прехвърлянето на язовирите още през октомври месец.
"Вярвам, че няма да има водна криза в Бургас. Вярвам на министър Димитров, на кмета Димитър Николов", заяви Танева.
Земеделският министър коментира и как ще бъдат похарчени парите от Европа за възстановяване от коронакризата в нейния ресор
Два проекта са одобрени. Единият е за изграждане електронна информационна система – и за публичните органи, и за земеделските стопанства. Вторият е за въстановяване и модернизация на „Напоителни системи“.
Вторият проект обхваща 265 обекта, от които 165 са за напояване, а останалите са за отводняване. Целта е да се подобри напояването, като се оптимизира разхода на вода, защото в бъдеще все повече ще трябва да се съобразяваме с климатичните промени и някои земеделски производства ще имат по-голяма нужда от изкуствено поливане, каза Танева, която призна, че през годините „Напоителни системи“ са били занемарени и унищожени.
По нейните думи с провеждането на тази реформа напояваните площи в Североизточна България ще се увеличат 11 пъти, а в Югозападна – 6 пъти.