Не съм се променил, не съм под сянката на никого и не смятам, че който и да било в тази държава би могъл да прави сянка на когото и да било.
Това каза президентът Росен Плевнелиев по време на лекцията си по проблеми и приоритети в системата на националната сигурност в отговор на въпрос дали е "излязъл от сянката на министър-председателя".
"Такъв, какъвто бях като министър, такъв съм и като президент. Аз съм много търпелив и добър, но имам ценностна система и може би това пролича и при казуса "Марковска", допълни Плевнелиев.
Държавният глава посочи, че стратегията за развитие на България трябва да се опира на четири стълба – интеграция, ресурси, иновации и демография.
Медиен партньор на проявата беше Факти.бг.
Смятам, че до 2020 година в България ще се изсипят около 45 милиарда евро на база на сметките, които аз виждам, ако се справим добре, ако работим здраво и заедно, заяви Росен Плевнелиев. За да има резултати, трябва да си отговаряме на 5 елементарни въпроси – кой, кога, къде, как и колко и на всеки от тях трябва да има отговор", отбеляза той.
Преустройването на икономиката чрез нови индустриални политики е въпрос на визия и отговорност за бъдещето на България и трябва да бъде съчетано с политики за подобряването на бизнес средата, коментира той.
Днес 85% от инвестициите в България са в производствени фабрики - това е знак, че нашата икономика се преструктурира, обясни президентът.
Според него, често забравяме колко са важни публично-частните партньорства и колко е важен бизнесът. 90% от секторите за производство са частни. Публично-частното партньорство е в основата на напредъка, каза Плевнелиев.
Той изтъкна, че трябва да се справим с три ключови за обществото предизвикателства и приоритета - енергийната ефективност, енергийната диверсификация, развитието на енергийната инфраструктура. Президентът отново заяви, че България трябва да се стреми към енергийна независимост като диверсифицира източниците и доставчиците на енергия и увеличи собствените си енергийни запаси.
Той отбеляза, че изграждането на газови връзки със съседите и договарянето на доставки от различни източници формират дългосрочна перспектива на страната като енергийно диверсифицирана и независима. Президентът изрази надежда, че интерконекторната връзка между България и Турция ще бъде първи етап на проекта НАБУКО, за който страната ни работи и подкрепя. Плевнелиев посочи също и важността за Европа и България на проекта "Южен поток".
Според Плевнелиев страната ни трябва да има дългосрочен план как да управлява ресурсите си и когато те не са достатъчни да е ясно откъде ще бъдат набавени. "Земеделието е приоритет и цифрите го доказват. Експортът на земеделската продукция през последните 2 години нараства. Искам България да се превърне в производител и износител на храни. Не се радвам когато изнасяме милиони тонове жито, много ще се радвам когато изнасяме милиони тонове готови храни", каза още държавният глава.
На въпрос дали смята, че неговият роден край - районът на Гоце Делчев, може да се развива без тютюнопроизводство, Плевнелиев отговори: "Една фабрика в Гоце Делчев създава по-голяма добавена стойност, отколкото може би целият тютюнев отрасъл. Смятам, че ако моите скъпи приятели от Гоце Делчев и района започнат да се занимават с месопроизводство и животновъдство, ще има много по-голям ефект", отбеляза той и акцентира и върху други сфери на земеделието като пчеларството и зеленчукопроизводството.
"Негативната демографска картина в България е сериозен проблем за институциите. Трябва да възприемем политики, които да върнат нашите сънародници в България, както и да привлечем талантливи компетентни хора от другите страни", каза още президентът. Според него трябва да се вземат всички адекватни мерки за стимулирането на раждаемостта. Той е сигурен, че до април 2013 година четирите закона, свързани с националната сигурност, ще бъдат приети в парламента.
Относно позицията на България за присъединяването на Македония към Европейския съюз Плевнелиев коментира, че страната ни подкрепя западната ни съседка, но не на всяка цена. Очакваме декларацията за добросъседство, подписана между България и Македония през 1999 година, да започне да се спазва. Очакваме отговорни действия и промяна в посоката на политиката на Скопие. Трябва да се спре антибългарската кампания, да се спазва декларацията за добросъседство, искаме тази декларация да се превърне в договор, отбеляза държавният глава.
Соломон Паси връчи на президента проектозакон на Българския Атлантически съюз за Космическата дейност, тъй като с развитието на иновациите е важно да се развиват и космическите технологии.