Лютви Местан бе избран за председател на ДПС със 100% от гласовете на Осмата конференция на ДПС, съобщи депутатът Гюнай Сефер пред журналисти..
С промяна в устава Ахмед Доган стана пожизнен почетен председател.
Местан бе посочен за лидерския пост от Ахмед Доган, който по-рано обяви оставката си като председател на партията.
Досега Местан бе зам.-председател на ДПС и зам.-председател на парламентарната група, един от най-близките до Доган.
След избора си Местан призова ДПС да отиде единно на изборите.
По-рано стана ясно, че Ахмед Доган се оттегля от лидерския пост в ДПС. Това става ясно от прочетения пред делегатите доклад на Сокола от Филиз Хюсменова.
На предпоследната - 29-та страница се посочва: „Този път решението ми е категорично! Предлагам за председател на ДПС кандидатурата на г-н Лютви Местан".
Сред основанията да предложи досегашния заместник-председател Местан за свой наследник Доган посочва, че той се е изградил като респектиращ парламентарист, възприет е от ДПС като един от най-добрите трибуни на партията, има визионерски усет, диалогичен е и не на последно място следващият председател трябва да е от Кърджали.
Ахмед Доган е несменяем водач на Движението от 1990 година. Неколкократно е говорил за оттеглянето си. За това той е намерил за нужно да подчертае, че сега решението е категорично.
Сокола предупреди, че в следващите 5 години се влиза в ежегоден цикъл от избори.
В доклада си Доган недвусмислено посочва, че Движението трябва да се съсредоточи върху местната власт като перспектива за икономически просперитет. Стремежът за участие в правителството не трябва да е самоцел.
ЕС няма друга алтернатива от превръщането на Балканите в зона за сигурност и просперитет.
В словото си Ахмед Доган за първи път защити 12 имами, обвинени в Пазарджик по дело за радикален ислям. Той припомни, че по същите обвинения е бил осъден от тоталитарната държава.
Сокола призна, че като лидер от 23 години е натрупал доста негативи, които пречат на партията. По тази причина той се оттегля в името на свободата и развитието на ДПС, става ясно от прочетения доклад.
ДПС е другото мое аз и затова няма къде да избягам от него. Оставам посветен на каузата на ДПС.
Доган подчерта, че борците за свобода трябва да имат право на свободен избор – кога да се оттеглят от нагнетения терен на борбата за права и свободи и демокрация, за да предоставят възможността на други да поемат щафетата.
Тепърва ще се анализира "случаят ГЕРБ и Бойко Борисов" в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса: защо след близо 20 г. преход към пазарна икономика и демокрация властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани "летящи обекти" от подземния свят. С ваше позволение бих искал да се изповядам пред вас като човек, който е преживял катарзис на подмяната на демокрацията с диктатура.
Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като герой-спасител, ти става тъжно и мъчно, заявява Доган. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет. Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен. Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Защото може да последва и нещо много по-лошо. Могат да те компрометират чрез медията до такава степен, че гледайки се в огледалото да не можеш да се познаеш. Но диктаторите, като нашия герой - спасител са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува оцеляването.
Машината на страната е конструирана по "свой образ и подобие" и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт - страха. Но въпреки всичко нашият герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително. Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това. Искам само да припомня на нашия герой - спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от история, че няма нищо ново под слънцето на историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите. Стремежът на диктаторите към абсолютна власт е без граници. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.