Идеята за строителството на автомагистрала „Рила“, известна като далечен южен обход на София, свързващ автомагистралите “Струма”, “Тракия” и Хемус”, е изключително добра от гледна точка на свързаността и извеждането на трафика извън София. Това заяви председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Апостол Минчев, който заедно със заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството инж. Тодор Анастасов участва в кръгла маса на тема „Автомагистрала „Рила” - свързаност, коридори, перспективи”, организирана от Форума за балкански транспорт и Научно-техническия съюз по транспорта.
Председателят на АПИ подчерта, че изграждането на АМ „Рила“ би подпомогнало развитието на туризма в Югозападна България, както и икономическите инициативи на региона. Той напомни, че идеята за строителството на автомагистралното трасе датира повече от 20 години като далечен южен обход на София, но за това време нищо не е реализирано и изрази надежда процедурите по нея да стартират в близко бъдеще.
Ще е трудно да убедим държавното ръководство, че са необходими в пъти повече средства за поддържането на пътната мрежа такава, каквато би трябвало да бъде тя в европейска страна, както и да продължи и да се подобри строителството на автомагистрали, което е започнало, но не върви добре, посочи още инж. Минчев.
Трябва да търсим начини да използваме публично-частното партньорство или концесионирането, така че да си подобрим свързаността и обслужването на хората, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Тодор Анастасов по време на форума. Последните години това стана малко като мръсна дума, а първите неща, които са били обект на публично-частно партньорство или концесия, са били тунелите, след това магистралите. Това е една от възможностите, които не използваме в България, особено за подобни проекти, ако са смислени, икономически обосновани и ефективни, каза още заместник-министърът.
Тодор Анастасов бе категоричен, че е естествено да искаме свързаност, но в много случаи при нас тя не се получава поради естествени причини, например планините, и затова има успоредни на тях пътища, но напречни почти няма. Не разполагаме с неограничен бюджет. По тази причина проектите трябва да бъдат по-добре планирани и обосновани. Трябва да се опитаме да внедрим т.нар. информационни системи за управление на настилките, за управление на мостовете, които се базират на обективни данни, въз основа на които може да се взимат политически решения, каза още регионалният заместник-министър.