След 2014 година всички архиви на тоталитарната държава до 1989 година трябва да бъдат открити и публични и да станат част от държавния архив, заяви днес президентът Росен Плевнелиев след среща с министъра на отбраната, с директорите на Служба „Военна информация“, на Националната разузнавателна служба и с председателя на Комисията по досиетата. Държавният глава ще предложи на следващия парламент „да намери сили и смелост“ и ако е необходимо, да промени за последен път закона. „Мина четвърт век, стига с тази Държавна сигурност“, призова Росен Плевнелиев.
На срещата държавният глава и ръководителите на службите и на Комисията по досиетата обсъдиха изпълнението на последните промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Волята на народните представители беше да се отворят архивите и да няма лица, поставени в привилегировано положение по силата на закона, припомни президентът Росен Плевнелиев. Той беше категоричен, че когато се разкрива и обявява принадлежност на лица към службите на бившата ДС, това трябва да става при спазване на всички текстове от закона и при отчитане на важни за обществото въпроси.
„Гражданите имат право да получат информация дали лицата, които ги управляват и искат да ги управляват, са принадлежали към службите на тоталитарната държава“, подчерта президентът и посочи, че към момента Комисията по досиетата се затруднява да извършва проверките, свързани със СлВИ и НРС, тъй като все още липсват списъците с щатните разписания. Архивите на двете служби също не са предадени окончателно. „Тази двойственост трябва да бъде прекратена и архивите на двете служби в най-скоро време трябва да бъдат предадени на Комисията по досиетата. Комисията трябва да може еднозначно и категорично да посочва кой е бил и кой не е бил агент на Държавна сигурност, а не да излиза с противоречиви становища, позовавайки се на все още непредадените архиви“, заяви държавният глава.
Росен Плевнелиев коментира, че различни политически партии през годините на прехода са се опитвали по различен начин да крият части от истината за тайните служби на тоталитарната власт. „Нека поне да затворим тази страница по един достоен начин, достатъчно щети нанесохме досега с половинчатия й прочит“, каза президентът и заяви подкрепата си на институциите „да издават ясни и категорични документи, да не се подменят позициите и да не се изпада в положение да няма доверие към тях“.
По повод публично изнесените данни и твърдения за нерегламентирано използване на специални техническа средства от служби в Министерството на вътрешните работи, държавният глава заяви категоричната си подкрепа за работата на прокуратурата. В телефонни разговори с главния прокурор на Републиката президентът го е окуражил да действа „бързо, адекватно, да стигне докрай в разкриването на цялата истина, в разумен срок и без протакане“. „Абсолютно недопустимо е да има съмнение, че в една демократична и правова държава могат политици и граждани, включително държавният глава, да бъдат подслушвани. Затова вярвам, че действията на прокуратурата са правилни и ще подпомогна с каквото мога да си свършат добре работата“, заяви президентът Росен Плевнелиев.
Същевременно държавният глава изрази притеснение от констатациите на прокуратурата, че в МВР са създадени предпоставки за нерегламентирано използване на специални разузнавателни средства. „Надявам се служебният министър да вземе спешни мерки чрез създаване на работещи междуведомствени и вътрешни ведомствени правила за използването на СРС. Очевидно през годините не е имало строен ред и контролът е бил занижен, затова МВР спешно трябва да промени правилата си“, допълни президентът. Росен Плевнелиев каза още, че ще се обърне към следващото Народно събрание с молба за законодателна инициатива за недопускане на предпоставки за нерегламентирано подслушване, като това може да се случи по различни начини, съгласно „волята и професионализма на следващите народни представители“.
С действията си прокуратурата показа, че работи независимо, категоричен беше още президентът Плевнелиев. Служебният министър на вътрешните работи трябва да предприеме „незабавни мерки, дори ако те включват отстраняване на директора на ГД БОП, докато се провежда разследването. Очаквам вътрешният министър да бъде категоричен“, заяви още държавният глава.