Беше поставено, че лични данни като постоянен адрес, телефон и имейли на самоосигуряващите се лица са видими в регистъра БУЛСТАТ. Това не може да бъде определено като нерегламентирано изтичане на данни, защото те са видими за хората въз основа на законова норма, която действа от 2005 година. Това заяви в "Още от деня" правосъдният министър Надежда Йорданова.
Готови са законодателни промени, които предстои да бъдат внесени в Народното събрание.
"Регистър БУЛСТАТ е аналогът на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за онези лица, които извършват стопанска дейност, но по определени критерии не са вписани като търговци. Той е изключително важен за сигурността на стопанския оборот и затова е много важно да има яснота, устойчивост и прозрачност на лицата, които извършват стопанска дейност", каза тя.
Не е установена необичайна активност от един и същ IP адрес или други злонамерени действия спрямо регистъра. Има голям интерес към регистър БУЛСТАТ в момента, защото много самоосигуряващи се лица искат да установят кой е новият им индикатор.
"Запозната съм с писмото на главния прокурор и неговите заместници до редица институции. Нашата позиция през годините е изключително последователна. В България има институционален проблем със статута на главния прокурор, включително има осъдително решение от ЕСПЧ - това е решението "Колеви". То казва, че в България липсва ефективен механизъм за разследване и търсене на отговорност от главния прокурор", категорична е Йорданова.
Разделението на властите означава те също да имат различни механизми за възпиране една на друга, смята тя.
"Главният прокурор и прокуратурата като такава имат много неприсъщи дейности извън привличането и поддържането на наказателно обвинение, които трябва да бъдат ограничени. Прокуратурата има доста широко участие в административния процес, освен това има доста голямо припокриване между различни групи контролни органи и т.нар. общ надзор за законност. Преповтарят се действия, размиват се отговорности", обясни правосъдният министър.
Според нея главният прокурор трябва да бъде магистрат, който отговаря на високите професионални и нравствени изисквания, които поставя Конституцията и да изпълнява своите задължения обективно.
"Независимо от това как се казва главният прокурор, ние ще настояваме за съответните действия и при необходимост - за прекратяване на мандата", категорична е Йорданова.
Промените в КПКОНПИ се обсъждат между коалиционните партньори, обсъждат се и първите промени в Закона за съдебната власт на експертно ниво в Министерството на правосъдието. Както е заявено и в коалиционното споразумение, тези промени ще станат факт в първите три месеца от управлението.