Отидете към основна версия

3 962 124

Калин Манолов за ФАКТИ: Антикомунизмът е борба за истината и дълг на всички честни и морални хора

  • мемориал на жертвите на комунизма-
  • антикомунизъм-
  • лустрация-
  • калин манолов

"Без лустрация и декомунизация няма възможност за истинско демократично развитие в нито една страна", категоричен бе журналистът

Калин Манолов, снимка: ФАКТИ

На 1-ви февруари почетохме жертвите на комунизма. В този ден обикновено тъгата на загубилите роднините и приятелите си е преобладаващо, а у други, като мен, които нямат близки пострадали от зверствата на комунистическия режим в България, се настанява състраданието. Достатъчно ли е това обаче? Като че ли не. Но за да не вземам думата от днешния събеседник на медията, ще спра дотук с уводните думи. Още повече, той просто даде абсолютно цялата картина на проблематиката.

От ФАКТИ потърсихме журналиста и убеден антикомунист Калин Манолов относно въпроса: Достатъчно ли е просто да помним и почитаме жертвите на комунизма, особено на надигащата се вълна, засега локална, на комуно-фашистки лозунги. Попитахме го също за "'феномена" соцносталгия, както и за вероятността България да се отклони от цивилизационния си избор.

Казаното от Калин Манолов четете в следващите редове:

"Аз приемам поклоненията пред Мемориала на жертвите на комунизма като един символичен акт, в някакъв смисъл като съживяване на паметта за тези хора, които комунизмът не само уби, но искаше да заличи и спомена за тях. Този акт е едно малко възкресение, но то е само символика и по никакъв начин не отменя дълга ни - пред нас самите и особено пред следващите поколения - да се отърсим от комунизма. В противен случай обществото няма да може да върви напред поради самата същност на комунизма и отпечатъкът, който той остави върху българското общество. Комунизмът не е само форма на партийно съществуване, а начин на мислене. Според самите комунисти е отстояване на идеи. А какви са тези идеи - основно атеистични, което е много важно, защото това означава аморални, тъй като се отричат ценностите на християнството и традиционният морал. Няма друг начин един такъв строй като комунизма "да бъде построен", както те се изразяваха, без да се отрекат традиционните ценности и да се наложат техните, да се промени историята и даже културата на нациите, които комунизмът е завладял.

В нашето COVID време бих нарекъл комунизма вирус, но вирус не на една преходна болест, която се надяваме всеки момент да си отиде, а по-скоро като дребната шарка, която всички изкарваме, вирус, който се е насадил от най-ранна детска възраст в съзнанието на хората и е станал начин на мислене, който им пречи да гледат нормално на света в зрялата си възраст. Точно заради това този начин на мислене трябва да бъде променен и това не може да стане с едно поднасяне на венци", обстоен и категоричен бе Калин Манолов.

Нямаше как да не го попитаме за соцносталгията, която във времената на различни, тежки за преживяване кризи, в които живеем, се засилва у някои хора. Коментарът на журналиста по този въпрос бе следният:

"Не знам дали това е точно носталгия по строя. Лесният и доста точен отговор е, че това е жалба по младост на поколенията, които са живели в комунизма, който им гарантираше сигурност, но сигурност като в затвор. Системата нищо не искаше от тях, но в същото време им взимаше всичко. Не искаше от тях усилия и самостоятелно мислене, напротив - самостоятелното мислене беше един от най-тежките грехове и дори престъпление в това време. На много хора им е по-лесно да не взимат решения за живота си и съответно да не носят отговорност за тях, а да чакат, както е популярно да се казва, някой друг да ги "оправи". Когато се наложи да се оправят сами в едно нормално и свободно общество, на тях им става трудно и започват да съжаляват за времето, когато някой друг ги е "оправял". Това е психология, мисловна нагласа, която не бих идеологизирал.

Тези хора съществуват във всяко едно общество, в което като им се поставят някакви задачи за решаване, а те не могат или не искат да ги решат, започват да съжаляват за някакъв вид тоталитаризъм. Освен това, генетично комунизмът сам по себе си е един много еснафски обществен строй и хората, които са в този смисъл еснафи, тоест затворени в малката общност, пасивни, непредприемчиви, хора, които не искат да взимат решения за живота си, те се припознават в еснафщината на комунизма, защото тези хора, комунистите, много им приличат на тях. Особено с възрастта тази прилика, която вие наричате носталгия, става все по-голяма и хора, които по принцип не отговарят на този психологически профил, започват да се чувстват близки с комунистите.

Носталгията е лесно преодолима, просто трябва да се има за акцент промяната в мисленето, и то индивидуалното мислене, не толкова някакви социално-психологически характеристики на цялото общество, защото става въпрос за индивидуална психологическа нагласа. Също така аз не мисля, че младите хора са носталгици по едно минало, което, за съжаление - това е един от нашите грехове, те не познават, защото много малко им разказваме. Те могат да бъдат заблудени от един фалшив разказ за комунизма, който им го представя в изцяло положителна светлина, най-вече по отношение на сигурността, на възможността да се живее с една заплата, да се ходи на евтини почивки и всичко останало, като се спестяват много други подробности като липсата на свободно придвижване и най-вече на свободно мислене. Когато тези неща не се разкажат, а се изтъкват само някакви мними предимства, един млад човек лесно може да бъде убеден, но в днешния информационен свят с мигновен достъп до всякаква информация тази заблуда не би могла да трае дълго.

Като цяло не мисля, че младото общество е комунизирано. Друг е въпросът, че светът олевява и това е процес от години. Той олевява в икономически смисъл, което дори е малко по-жалко от това, ако беше идеологическо олевяването, защото комунизмът се срути най-вече заради неработещата си икономика. И когато едни световни лидери на проспериращи доскоро и все още страни тръгват натам, откъдето ние се връщаме, е много жалко да се гледа, защото хора като нас, които са живели в подобни времена, горе-долу знаем какво ще се случи, но пък не можем да предупредим, защото не ни чуват. Знаете, хората, които разполагат с власт и възможности, рядко се вслушват в мнението на тези, които смятат за малко по-бедни и малко по-неинтелигентни от себе си.

Една от мисиите на източноевропейските страни както в Европейския съюз, така и в НАТО, която поне до този момент не e e изпълнена, е именно да бъде върнат олевяващият свят към либералните си корени, като под либерални аз разбирам свободата във всичките нейни измерения - икономическа, политическа и т.н. Ние, които сме живели комунизма, трябваше да се опитам да попречим на тези, които не са, но вярват в неговите лъжливи идеи, за да не тръгват в тази посока. Всички бивши комунистически страни се оказахме слаби, разединени и явно недостатъчно влиятелни. В крайна сметка обаче обществото и хората се учат по трудния начин, така че най-вероятно ще се случи това, което се казва в нашата хубава приказка - "Що яде солта и тоягите като накрая пак плати"? Но нямаме избор - ще го преживеем".

В общественото и най-вече в политическото пространство от няколко години антикомунистическата мисия е много слабо застъпена. Същото важи и за дясната политика в нейния икономически, но и не само смисъл. Прозападна ориентация на България пък е само декларативна, колкото да я има, а в същото време антизападната реторика в различни направления и в полза на ретроградния изток, разбирайте преди всичко Кремъл, е все по-агресивна и печелеща влияние сред обезкуражените по различни причини българи. В този смисъл, попитахме Калин Манолов има ли опасност България да бъде отклонена от своя цивилизационен избор да е част от семейството на цивилизованите държави в НАТО и Европейския съюз, като той ни отговори така:

"Тази опасност е по-реална от всякога през последните 30 години и то най-вече заради ескалиращото напрежение между Запада и Русия, докато ние все още, за съжаление не сме се отърсили от статута на колониално владение, на потенциална 16-та република. Видяхте и вчера интервюто на руската посланичка Митрофанова, която се държа като генерал-губернатор, а все още няма никаква официална реакция от страна на Министерството на външните работи или от Комисията по външни работи в Народното събрание на този тип назидателно-покровителствен тон, който тя си позволява не за първи път. Аз мисля, чe нейното изпращане тук в началото на миналата година не е случайно, предвид и миналото ѝ.

За жалост, на реалната опасност не се противопоставят дори самоидентифициращите се като прозападни и антикомунистически формации, колкото и малко да са те. Не намирам адекватни причини за липса на такова противопоставяне, явно си правят временни политически сметки. Всъщност, със сигурност си ги правят.

Опасността от излизане от НАТО и Европейския съюз не е реална, но опасността от отклоняване от пътя е реална. Отклоняването от пътя не означава поемане на друг път непременно, а означава много по-бавно ходене, залитания, лутания, неща, които губят ценно време за обществото и трябва да бъдат наваксвани след това.

Ясно е, че Русия не може да предложи никаква алтернатива - нито военна, нито икономическа на Запада, и това, разбира се, е нещо, което може би "оправдава" липсата на активно противодействие на всички хибридни атаки, които от десетина години се случват в България. Някак се стига до заключението, че антикомунизмът отживял времето си, че не е престижно да бъдеш антикомунист, че даже е смешно, защото ситуацията сега е радикално променена. С това аз в никакъв случай не съм съгласен. Ако говорим за типичните комунистически нагласи, с които започнахме, те са вечни и се репродуцират непрекъснато, защото са ирационални. Комунизмът е една голяма емоция, една квазирелигия и винаги ще има хора, които ще са склонни да го прегръщат като една красива идея, без да се интересуват от начина, по който тази идея може да бъде осъществена, а този начин е единствено с насилие.

Антикомунизмът е дълг не само на определящите се като десни, а на всички честни и морални хора от абсолютно всички партии, защото за мен това е борба за истината. Неговото рационално и обосновано отхвърляне, за съжаление е било присъщо на малцина. За съжаление, защото този рационален поглед е рядък. обикновено отхвърлянето, както и приемането на комунизма, е емоционално. Ако бъде рационално и ако се прави от много малко хора, то някак си се губи в пространството. За това според мен просветените антикомунисти са длъжни най-после да дадат тон за един рационален и аргументиран дебат за комунизма и за нанесените от него поражения върху обществото. Това не може да се случва само посредством няколкоминутни интервюта в телевизионни студия, нито само на определени дати от календара, и то предимно по формален начин. Този дебат за преодоляване на комунистическото минало трябва да се води, както се водеше в Германия след Втората световна война дебатът за нацизма. И той не трябва да бъде само на думи, а най-после да се проведе лустрация в България, за да има гаранции, че това осмисляне и преживяване на миналото е било наистина разбрано и че това минало повече няма да пречи на развитието на страната в бъдеще. Напоследък лека-полека започва да се разбира и отново да се артикулира нуждата от лустрация - нещо, за което пледирам от много години и смятам, че никога не е късно.

Лустрацията по никакъв начин не е погазване на човешки права, а справедливост и застраховка, че едно свободно общество няма да бъде отклонявано от пътя си от хора, които идват от едно несвободно и недемократично минало и които не знаят нищо друго освен това, което са правили през комунизма. А това, което правят те в едно свободно общество, е да внасят разкол, да разделят и да владеят, да пречат на нормалното развитие просто защото не могат нищо друго - не могат да градят, а само да рушат".

"Имаше анонс от "Демократична България" за конституционна промяна, която да гарантира провеждането на лустрация за бивши ръководни кадри на БКП и тоталитарните ѝ служби, а от друга страна и на корумпирани политици и чиновници от по-ново време. Криминалната лустрация е също толкова необходима, колкото и политическата.

За да не бъде отменяна от Конституционния съд под претекста, че нарушава човешки права, лустрацията трябва да бъде вписана като възможност в Конституцията ни. Надявам се и очаквам "Демократична България" да си спомнят за това си предизборно обещание, дори мисля, че беше започнато писането на някакъв законопроект. Надявам се той да бъде завършен и приет", добави журналистът относно лустрационните норми.

"Лустрацията не е измислена след падането на Берлинската стена и не е отмъщение към комунистите. Тази практика е от 1945 година, когато се приема и започва да се прилага Законът за денацификацията на Айзенхауер, закон, който е част от един много по-голям следвоенен план, който се нарича 5Д и е бил съгласуван в Потсдам през лятото на 1945 година. 5Д включва денацификация, демократизация, демилитаризация на по правило много въоръжените тоталитарни общества, децентрализация на тоталитарната държава, която имаше един център за всичко, и демонтаж на икономическите системи на тоталитарната държава. Всичките тези 5Д трябва да се случат най-после и в бившите комунистически страни. Това е лустрацията - един мащабен план за нормализация на едно поробено преди това общество. Ако тези неща не се изпълнят в своята цялост и взаимосвързаност, обикновено се случват нещата, които наблюдаваме през тези вече над 30 години, и то не само в България - отклонения от пътя, залитания, връщания назад.

Смятам, че тази лустрация трябва да бъде не само самоцелна, не само една-единствена дейност на някого или някакъв орган. Тя трябва да стане в един по-голям мащаб, в една рамка, която може да бъде очертана чрез приемането на закон за български институт за национална памет. Така или иначе Комисията по досиетата вече 2-3 години работи с изтекъл мандат и не е подменян нейният състав и като дойде ред за това, а то скоро ще дойде, мисля, че трябва да се помисли за надграждане на тази комисия и прерастването ѝ в това, което обикновено се нарича институт за национална памет по модела на полския институт. Този модел не е единствен и не е директно приложим в България по ред причини. Но ако в България имаме такъв институт - една от дейностите, на който трябва да е продължаване разкриването на принадлежността на различни хора към бившите комунистически тайни служби и изкарване на имената им, когато те пожелаят да заемат някоя обществена длъжност, надграждането трябва да се състои посредством образователна дейност, която да действа в посока не само обявяване на имена, но и преосмисляне на цялото минало - с научни изследвания, с пълен достъп до всички данни за всички агенти - тоест дигитализиране на архива на комисията и качването му в интернет без каквито и да е ограничения.

Едно трябва да е ясно, без лустрация и декомунизация няма възможност за истинско демократично развитие в нито една страна. Настоявам, че е крайно време да се стигне до този етап от разграждането на комунизма - чрез лустрация и осигуряване на достъп до пълната информация. Всичко да се знае за всички. За последното дори няма законови пречки и е изключително необходимо за нормалното развитие на обществото. Не трябва да позволим и този път огласяването на такива информации да бъде единствено и само в ръцете на политиците, защото те със сигурност злоупотребяват.

Само след като истински си припомним за комунистическото минало и осъзнаем цялата истина за него, можем да си простим и да се помирим, понеже непрекъснато се говори за разделението на обществото. То е разделено, защото никога не е направило усилието, за което говорим досега, и защото в християнството прошката следва след покаянието", каза в заключение антикомунистът Калин Манолов.

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 50 гласа.

Свързани новини

Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини София, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове