Антикризисните мерки на правителството не са лоши, те са добри като намерения, но ефектът им върху икономиката и хората е изключително спорен. Това мнение изрази пред БНР Любослав Костов, Институт за социални и синдикални изследвания преди извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Мерките не са били обсъдени със синдикатите, нито те са били запознати с детайли по тях писмено, уточни той.
"2 милиарда лева правителството е решило да откъсне от бюджета и ги е кръстило антикризисни мерки. Като цяло тези 2 милиарда за нас са много малко. Ниско е нивото на амбицията. Ние ще генерираме 6-7 милиарда лева заради инфлацията по-голям БВП, оттам между 3 и 3,5 милиарда по-големи приходи в бюджета. При правни други условия, тези 2 милиарда са доста по-малко от допълнителните приходи, които държавата ще събере", коментира Костов в предаването "Преди всички".
Според него като най-голям печеливш от високата инфлация държавата, събираща повече приходи от високите цени, следва "да ги връща обратно под формата на по-адекватни стимули за гражданите, за бизнеса, за домакинствата".
Мерките сами по себе си не са лоши, но голяма част от тях нямат антикризисен ефект, смята Любослав Костов.
"Ефектът им върху икономиката и хората е изключително спорен."
Костов даде пример с ДДС на хляба и прогнозира, че цената на хляба няма да падне, тоест мярката не подпомага потребителите.
"Когато няма нито една мярка за доходите на хората в условията на тази инфлация, за нас е странно", посочи той.
"Хората са загубили покупателна способност масово и като им даваш 25 стотинки за литър отстъпка на бензиностанциите, ти не им помагаш. Тези 25 стотинки ще бъдат абсорбирани точно за един ден."
Капиталовата програма няма да се изпълни – това също са "буфери, които могат да се насочат към правилните мерки", изтъкна синдикалистът. По думите му пари има и дефицитът няма да се влоши, ако изпълнителната власт иска да подпомогне потреблението.
Любослав Костов определи като добра мярка данъчните облекчения за родители с деца, защото са форма на необлагаем минимум, макар и не за всички, за какъвто синдикатът отдавна настоява.