710 лева. Или 363 евро. От 1 април тази година това е минималният праг, от който тръгват месечните заплати у нас. В Люксембург обаче той е с 6 пъти по-висок. Или с 2000 евро по-висок. Под България по този критерий остава единствено Албания, която обаче все още не е член на общността, съобщава Нова тв.
Оставаме на дъното на тази класация, въпреки че според Евростат в последните 10 години България е в топ 3 на държавите по ръст на минималната работна заплата. Или: всяка година долният праг на възнагражденията е с близо 10 на сто по-висок от предходната.
Подобен е планът за промяна и от 1 януари. След изпратени насоки от Брюксел към всички държави-членки, новият социален министър предложи минималната работна заплата у нас от догодина да стане 770 лева. А решението ще бъде един от ключовите параметри на бюджет 2023.
Във време на криза заплатите не стигат – нито на клиентите в този плод-зеленчук, нито на собственика на магазинa Георги Стоянов: „Обмислям за втора работа. Чакам и дете, парите не стигат. Искам по принцип да се вдигне майчинството и работната заплата да се вдигне – вместо да е 700 лева, да стане поне 800”.
Подобни са и плановете на служебния социален министър, който преди седмица предложи от 1 януари минималната работна заплата да скочи с 60 лева – до 770 на месец. Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара коментира: „Едно такова отскачане - с около 9-10% годишно при останалите макроикономически показатели - може да се приеме за поносимо. По-голямо отскачане би било доста тежко за бизнеса”.
Не такива са изчисленията на синдикатите, които са против минималната работна заплата от 1 януари да е 50% от средната за 2021 година. Икономическият съветник в КТ „Подкрепа” Ваня Григорова казва: „Нали разбираме, че през 2023 тази средна – от 2021 – е безнадеждно остаряла – трябва да се вземе предвид средната за 2022 година и в този случай минималната трябва да бъде 850 лева”.
Дали тази сума би стигала за нормален живот в България? Попитахме Иван Топалов, който работи на няколко места, за да свързва двата края. „Стандартът ни е съвсем много мизерен и нисък, много мизерен. Работя по 12-13-14 часа на ден, от една работа отивам на друга – сега съм на гроздобер, след 5 часа отивам на друга работа – още 3-4 часа работя, докато се стъмни. Изкарвам колкото за хляб и за преживяване – да си плащам сметките. Минималната трябва да е от 1500 нагоре”.
Това би наредило България на едно от челните места в Европа. Но за момента оставаме на дъното в класацията на Евростат. Според Ваня Григорова: „Не Евростат, а българските политици държат България на едно от последните нива по минимална работна заплата - тя е най-ниска не само в абсолютен размер, но и по покупателна способност”.
А за Щерьо Ножаров най-ниската покупателна способност е в Латвия – с 30 евро под българската. „България е една от 3-те държави в ЕС с най-бърз темп на нарастване на минималната работна заплата за последните 10 години”.