70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни психиатрии, след това не е осигурено продължаващо лечение и грижа в общността. При това медицинската и социалната грижа са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди. Това стана ясно на Кръгла маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“ в София, в която участваха най-големите имена в психиатрията, специалисти от неправителствения сектор, които оказват социални услуги за хора с психични заболявания, представителят на СЗО за България и психиатър доц. Михаил Околийски и председателят на Българския лекарски съюз д-р Михаил Околийски. Събитието е част от националната информационна кампания „Победи депресията“.
По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а голямото депресивно разстройство е 6,2%. Това са данни от изследването „Барометър на депресията“ в ЕС. И въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 15 до 60 евро. При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се реимбурсират най-малко в Европа – Здравната каса поема само 50% от стойността им, докато реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%.
Д-р Иван Маджаров от БЛС обърна внимание, че лекарското съсловие у нас страда много по-често от депресивни и психични проблеми в сравнение с общото население и това влошава качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. Д-р Маджаров подчерта и недофинансирането на лечението на психични заболявания у нас.
Доц. Михаил Околийски от СЗО бе категоричен: „Трагедията на българското общество е липсата на адекватна грижа както за хората с чести психични заболявания, така и за пациентите с тежка психична болест. Все още в България няма разбиране за факта, че без психично здраве няма здраве. И въпреки че за системата за психиатрична грижа може да се осигури огромно европейско финансиране по линията на Плана за устойчивост и развитие, закъсняват необходимите реформи. Така 70% от хората с психични проблеми не получават никаква грижа.“
Акад. Дроздстой Стоянов обясни лошото финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. „При липса на икономически мотив за инвестиране в психиатричната грижа мотивът на националната политика в сектора трябва да е мислене за бъдещето“, обясни акад. Стоянов. Той очерта тежкия проблем с недостатъчния брой на психиатрите в страната. „От общо 500 психиатри само 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са максимум 28. Това е катастрофално състояние на човешкия ресурс“, добави акад. Стоянов.
Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“, представи трудностите по приемането на новата Национална стратегия за психично здраве – 2020-2030 г. Основната идея на Стратегията е промяна на парадигмата – от медицински модел на лечение към психо-социален модел в общността. Липсата на психо-социална грижа в общността е превърнала психиатриите в приюти за 300 болни, които живеят постоянно в тези лечебни заведения. Проблем е, че все още Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е започнал работа, а това е отправната точка на Стратегията.
„Още сега е ясно, че в нейното финансиране са заложени само 26 милиона лева по Плана за устойчиво развитие и 5 млн. лева национално съфинансиране. Парите за обучение на персонала, който е най-големият проблем в системата, са орязани драстично. Ако не бъде адекватно финансирана, Стратегията ще остане един стерилен програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предишните стратегии за психично здраве“, заяви д-р Гълъбова.
Проф. д-р Петър Маринов – председател на Асоциацията на експертите по психично здраве – сподели опита на шведската провинция Готланд в превентирането на самоубийствата след продължителна депресия и други психични разстройства. Той акцентира върху обучението на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Той препоръча да не лекуват безсънието само по себе си, а да го разглеждат като соматичен симптом на депресия или друго психично заболяване. Проф. Маринов обясни, че попълването на въпросник с 9 въпроса от пациента може да е индикатор за психичното му здраве и да помогне на общопрактикуващите лекари в диагностиката.
Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова, говори за предизвикателствата на т.н. Терапевтично резистентна депресия (ТРД), които са 1/3 от всички случаи с тежка депресия и не се повлияват от настоящите антидепресанти. При болните с ТРД, в сравнение с болни само с депресия, се наблюдават 50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20Х по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, свързано със здравословното им състояние (38-50% са с влошено качество на живот).
Д-р Захари Зарков от Националния център по обществено здраве и анализи изнесе данни за влиянието на Ковид-пандемията и големия стрес в обществото върху психичното здраве в България. Оказа се, че през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.
Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с депресия имат право на болничен, но не за да си „почиват“ вкъщи, а за да се насочат към активни мероприятия, които да ги извадят от това състояние.
Миряна Сирийски – управител на Фондация „Светът на Мария“ и на социално предприятие за хора с психични заболявания – обясни, че тези хора са изключени от системата за социално подпомагане. Системата на ТЕЛК не може да прецени обективно тяхното страдание, а по света съществуват въпросници, които могат да подпомогнат тази дейност.
Психологът Дияна Видева от Асоциация „Деметра“ цитира статистика на Главна дирекция на Националната полиция за домашното насилие в първите пет месеца на 2022 г. Според нея домашното насилие в България се е увеличило с 30%, като са предприети мерки за закрила на 1173 жертви на домашно насилие. Правени са изследвания, според които 47% от малтретираните жени са били с депресия, а 45% с посттравматично стресово разстройство. Дияна Видева призова за това да се развият специализираните услуги за хора с депресия, като се интегрират социални и здравни услуги.
Всички присъстващи се обединиха около общ консенсус:
1. Депресията като социално значимо заболяване да залегне като приоритет в работата на национален съвет по психично здраве.
2. Подобряване на достъп до диагностика, лечение и услуги на пациентите с депресия.
3. Модели на финансиране на психиатрични заболявания с плавен преход към комплексно остойностяване на лечението и грижата за хората с психични заболявания.