Отидете към основна версия

1 434 23

70% от хората с психични проблеми в България не получават грижа

  • депресия-
  • психично заболяване-
  • михаил околийски-
  • иван маджаров-
  • цветеслава гълъбова

68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия

Снимка: Факти.бг

70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни психиатрии, след това не е осигурено продължаващо лечение и грижа в общността. При това медицинската и социалната грижа са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди. Това стана ясно на Кръгла маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“ в София, в която участваха най-големите имена в психиатрията, специалисти от неправителствения сектор, които оказват социални услуги за хора с психични заболявания, представителят на СЗО за България и психиатър доц. Михаил Околийски и председателят на Българския лекарски съюз д-р Михаил Околийски. Събитието е част от националната информационна кампания „Победи депресията“.

По данни на СЗО депресията е третата причина за загуба на трудоспособност през 2008 г., като прогнозите са през 2030 г. да се превърне в причина №1. Тежките психични разстройства са 19,5% от всички заболявания, честите психични разстройства са 14,54%, тревожните разстройства са 8,4%, а голямото депресивно разстройство е 6,2%. Това са данни от изследването „Барометър на депресията“ в ЕС. И въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии са изцяло частни, като една консултация струва от 15 до 60 евро. При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите. Същевременно в България антидепресантите се реимбурсират най-малко в Европа – Здравната каса поема само 50% от стойността им, докато реимбурсацията им в Словения е 70%, в Румъния 90%, във Франция, Германия, Дания, Италия, Испания, Ирландия, Финландия е 100%.

Д-р Иван Маджаров от БЛС обърна внимание, че лекарското съсловие у нас страда много по-често от депресивни и психични проблеми в сравнение с общото население и това влошава качеството на оказваните от лекарите медицински услуги. Д-р Маджаров подчерта и недофинансирането на лечението на психични заболявания у нас.

Доц. Михаил Околийски от СЗО бе категоричен: „Трагедията на българското общество е липсата на адекватна грижа както за хората с чести психични заболявания, така и за пациентите с тежка психична болест. Все още в България няма разбиране за факта, че без психично здраве няма здраве. И въпреки че за системата за психиатрична грижа може да се осигури огромно европейско финансиране по линията на Плана за устойчивост и развитие, закъсняват необходимите реформи. Така 70% от хората с психични проблеми не получават никаква грижа.“

Акад. Дроздстой Стоянов обясни лошото финансиране на психиатричната помощ в България със слабата възвращаемост на вложенията в системата и с късните резултати – най-рано след 8 години. „При липса на икономически мотив за инвестиране в психиатричната грижа мотивът на националната политика в сектора трябва да е мислене за бъдещето“, обясни акад. Стоянов. Той очерта тежкия проблем с недостатъчния брой на психиатрите в страната. „От общо 500 психиатри само 400 работят на терен, като от тях на възраст под 35 години са максимум 28. Това е катастрофално състояние на човешкия ресурс“, добави акад. Стоянов.

Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“, представи трудностите по приемането на новата Национална стратегия за психично здраве – 2020-2030 г. Основната идея на Стратегията е промяна на парадигмата – от медицински модел на лечение към психо-социален модел в общността. Липсата на психо-социална грижа в общността е превърнала психиатриите в приюти за 300 болни, които живеят постоянно в тези лечебни заведения. Проблем е, че все още Националният съвет по оценка на потребностите от психиатрични услуги не е започнал работа, а това е отправната точка на Стратегията.

„Още сега е ясно, че в нейното финансиране са заложени само 26 милиона лева по Плана за устойчиво развитие и 5 млн. лева национално съфинансиране. Парите за обучение на персонала, който е най-големият проблем в системата, са орязани драстично. Ако не бъде адекватно финансирана, Стратегията ще остане един стерилен програмен документ без практическо приложение, каквито бяха предишните стратегии за психично здраве“, заяви д-р Гълъбова.

Проф. д-р Петър Маринов – председател на Асоциацията на експертите по психично здраве – сподели опита на шведската провинция Готланд в превентирането на самоубийствата след продължителна депресия и други психични разстройства. Той акцентира върху обучението на общопрактикуващите лекари да разпознават депресията. Той препоръча да не лекуват безсънието само по себе си, а да го разглеждат като соматичен симптом на депресия или друго психично заболяване. Проф. Маринов обясни, че попълването на въпросник с 9 въпроса от пациента може да е индикатор за психичното му здраве и да помогне на общопрактикуващите лекари в диагностиката.

Ръководителят на Клиниката по психиатрия към УМБАЛ Александровска – проф. Вихра Миланова, говори за предизвикателствата на т.н. Терапевтично резистентна депресия (ТРД), които са 1/3 от всички случаи с тежка депресия и не се повлияват от настоящите антидепресанти. При болните с ТРД, в сравнение с болни само с депресия, се наблюдават 50 % повече сърдечно-съдови заболявания; 29% повече риск от злокачествени заболявания; повече от 20Х по-висок суициден риск; по-лошо качество живот, свързано със здравословното им състояние (38-50% са с влошено качество на живот).

Д-р Захари Зарков от Националния център по обществено здраве и анализи изнесе данни за влиянието на Ковид-пандемията и големия стрес в обществото върху психичното здраве в България. Оказа се, че през 2020 г. са извършени 15 000 психиатрични прегледа по-малко в сравнение с 2019 г., но затова пък през 2021 г. прегледите са 25 000 повече от тези през 2019 г. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Увеличено е търсенето и на други успокоителни средства. Същевременно със 150% са се увеличили обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.

Адвокатът по медицинско право д-р Мария Петрова съобщи, че 68% от наемащите служители не вземат на работа човек с депресия. Адв. Петрова обърна внимание, че хората с депресия имат право на болничен, но не за да си „почиват“ вкъщи, а за да се насочат към активни мероприятия, които да ги извадят от това състояние.

Миряна Сирийски – управител на Фондация „Светът на Мария“ и на социално предприятие за хора с психични заболявания – обясни, че тези хора са изключени от системата за социално подпомагане. Системата на ТЕЛК не може да прецени обективно тяхното страдание, а по света съществуват въпросници, които могат да подпомогнат тази дейност.

Психологът Дияна Видева от Асоциация „Деметра“ цитира статистика на Главна дирекция на Националната полиция за домашното насилие в първите пет месеца на 2022 г. Според нея домашното насилие в България се е увеличило с 30%, като са предприети мерки за закрила на 1173 жертви на домашно насилие. Правени са изследвания, според които 47% от малтретираните жени са били с депресия, а 45% с посттравматично стресово разстройство. Дияна Видева призова за това да се развият специализираните услуги за хора с депресия, като се интегрират социални и здравни услуги.

Всички присъстващи се обединиха около общ консенсус:
1. Депресията като социално значимо заболяване да залегне като приоритет в работата на национален съвет по психично здраве.
2. Подобряване на достъп до диагностика, лечение и услуги на пациентите с депресия.
3. Модели на финансиране на психиатрични заболявания с плавен преход към комплексно остойностяване на лечението и грижата за хората с психични заболявания.

Поставете оценка:
Оценка 1.8 от 5 гласа.

Свързани новини

Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове