Самият факт, че полската страна дори не предизвика дискусии в рамките на НАТО по механизма по член 4, свързан с консултация, а не с отбранителната способност на пакта, означава, че там не смятат, че нещо коренно се е променило.
Така коментира в ефира на Euronews Bulgaria инцидента с разбилата се военна техника на полска територия специалистът по международни отношения, старши сътрудник към Атлантическия съвет на САЩ и преподавател в Оксфордския университет Димитър Бечев.
Този инцидент показва, че онези сили вътре в Запада, които настояват по никакъв начин да не се отслабва помощта към Украйна, може би ще надделеят. След падането на Херсон се чуха гласове, че е време за някакви преговори, но тенденцията сред западните сили е по-скоро в обратната посока, че сега е моментът да се осъществи още по-голям натиск върху Русия.
Бечев е категоричен, че към момента перспективите за сключване на мир не са реалистични.
„Стана ясно, че съществува някакъв канал за преговори по линия на разузнавателните агенции, тъй като директорът на ЦРУ е провел разговори с руски ръководители“, отбеляза анализаторът.
За Украйна няма никакъв смисъл сега да отива на преговори, тъй като това ще даде възможност на Русия да се превъоръжи, консолидирайки позицията си по фронта и в един момент да изгради след няколко месеца нови офанзивни способности, които да ѝ позволят да предприеме нови нападения по различните сектори на фронта.
Според експерта критиките в Русия по отношение на войната са насочени главно към военния министър Шойгу, както и към военното командване, докато руският президент Владимир Путин остава извън периметрите на критиките.
Бечев обясни това с вътрешна борба в тесния кръг на Кремъл за препозициониране и привличане на някакви облаги, като даде пример с руския олигарх и собственик на частна военна компания „Вагнер“ – Евгений Пригожин, чиито военни канали онлайн отправят тежки критики към руското военно командване в Украйна.
По думите на Бечев към момента руснаците се стремят да укрепят отбранителните линии и да консолидират положението на фронта.
Във връзка с блокадата върху присъединяването на България към Шенген, Бечев коментира, че изглежда като въпросът да опира до вътрешната политика на Холандия.
Експертът посочи, че продължилото повече от десетилетие вето на присъединяването ни към Шенгенското пространство не е довело до някакви особени резултати в областта на борбата с корупцията, което показва, че това не е ефективен инструмент на влияние.
„Така че по-добре България да влезе, с оглед на плюсовете, които това ще даде на Европейския съюз като цяло“, посочи Бечев и допълни, че има други механизми, които могат да бъдат използвани за натиск върху политиците и институциите у нас по линията на засилване на върховенството на закона.