"В ситуацията, в която се намира България, никой не може, няма правото да загърбва социалната сфера. И дори в един парламент, който съществуваше само няколко месеца и общо взето половината време отиде в крамоли, дори и в тази ситуация социалната сфера стоеше на трибуната. Коректно трябва да посочим, че някои от важните закони, които бяха приети, бяха именно в социалната сфера. Не казвам, че решихме генерално проблема с ново качество на живот на българина, далеч сме все още от постигането на тази цел, но дори в толкова кратко съществуване, социалната сфера стоеше във вниманието на парламента". Това каза в обзорното предаване "Това е България на Радио "Фокус" Иван Нейков, министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика в коментар по темата доколко социален беше 48-ия парламент.
"На следващия парламент трябва да му е ясно, колко и ще да живее, няма как да загърби социалната сфера, защото проблемите, които стоят, се натрупват от години и те не бяха решени от 48-то Народно събрание. По-скоро бе направен опит да имаме отговор на очакванията на обществото, но не съм убеден, че този опит беше най-успешният", допълни Нейков.
По думите му, вероятно всички ще подкрепят факта, че учебниците стават безплатни до 12-ти клас, само че за един такъв тежък механизъм, какъвто е определянето на минималната работна заплата, не е сигурно, че се постигна най-доброто решение.
"Този подход, който беше възприет - минималната работна заплата да е равна на половината от средната работна заплата за едни предходен период от време, но трябва да е ясно ,че се дава мотивация на работодателите да правят всичко възможно да сдържат размера на средната работна заплата, защото с нарастването ѝ те си гарантират нарастването на минималната работна заплата. Не знам дали вместо да изпишем вежди, не направихме нещо друга", каза още бившият министър на труда и социалната политика.
Все пак той уточни, че този механизъм е по-добре, отколкото бяхме до сега - без никакъв механизъм, когато всеки министър на финансите се опитваше сам да разреши проблема с минималната работна заплата.