"Моето усещане е за физическа болка. Говоря съвсем откровено. Не само стъписване, не само объркване, но физическа болка, често дори сърцебиене – когато гледам разрушените домове в Украйна, представям си как са събирали, за да си направят тези домове, и те да бъдат превърнати в пепелище. Представям си децата, които няма да има на кого да кажат „тате“. Представям си прекършени човешки животи. И не само си представям, но със свои приятели и други писатели сме се опитвали да помогнем, каза писателката Здравка Евтимова, цитирана от Euronews.
„Изпращали сме и книги на библиотеката в Болград, изпращали сме и финанси, колкото и да не са достатъчни. Но наистина тази нова реалност е една кървяща рана във всеки един човек“, смята Евтимова.
„Животът тук, сега, е изпълнен с много неочаквани обрати. С пропасти, с възможност човек да загуби своите устои, своята вяра, своята убеденост, че може да продължи като човешко същество. Имам предвид мечтите, стремежа да научим децата да бъдат почтени, да учат... А понякога събитията, разиграващи се в живота им и в домовете им, са много по-злият учител“, отбелязва тя.
Много често добродушният човек е губещ. Човекът, който е фин, който подхожда с топлота и съчувствие към другите, в крайна сметка остава самотен. „Доброто в крайна сметка побеждава злото“ е една истина, която в крайна сметка ще се наложи в нашия живот, защото точно това е характеристиката на човека – да намери някого, без когото не знае дали е зима, дали е лято, дали е понеделник или неделя, или петък, убедена е Евтимова.