НЗОК ще оперира с бюджет от 7 млрд. лева през тази година, което е с близо 1 млрд. лева повече спрямо 2022 г. Това предвижда проектобюджетът на фонда за 2023 г., съобщи Нова телевизия. Новият проектобюджет предвижда най-голямо увеличение – от около 20% - да получат личните лекари, лекарите-специалисти и болниците.
"България тръгна от изключително ниски нива на финансиране на здравната система. Имаме много сериозна дупка за запълване спрямо другите държави, нашето здравеопазване е много скъпо за болния човек. Всички системи в Европа са построени така че като се разболее човек, да плаща малко. В профилактика и ранна диагностика не се инвестират пари, а трябва", каза д-р Станимир Хасърджиев - директор на Националната пациентска организация.
По думите му едва 25% от най-масовите лекарства и заболявания се реимбурсират от здравната система.
Пенка Георгиева, председател на Пациентска организация "Заедно с теб" споделя, че много се доплаща от пациентите и те се влошават, защото не могат да си позволят да се лекуват. "Системата с клиничните пътеки не работи в полза на пациента. В момента болниците имат интерес по-бързо да превъртат пациенти, а по този начин да получат по-голямо възнаграждение. Изход може да са диагностично-свързаните групи - човек като влезе в болница, да се лекува от всичко. Така ще се цели резултат от лечението, а не определен брой дни на клинична пътека", обясни тя.
Според нея няма достатъчно реимбурсирани финансирани от НЗОК лекарства за домашно лечение. "Редовно правителство може да направи доста здравни реформи - да се разреши здравното осигуряване, както и допълнителен стълб към НЗОК - който иска, да има възможност на доплащане на солидарен принцип - да внася повече срещу повече здравни услуги. Около 4,5% от БВП е приноса на държавата към здравните вноски, в Европа е над 9. Държавните служители трябва да бъдат осигурявани на 8%, сега това се случва наполовина", посочи Георгиева.