В момента ГЕРБ нямат опонент в лицето на "Възраждане", въпреки че през годините партията на Костадин Костадинов е била обект на репресии. Това каза в студиото на "Денят ON AIR" депутатът от "Възраждане" Деян Николов.
"Били сме в сблъсък с почти всички бухалки на Борисов - от прокуратурата, до службите", посочи гостът и обясни, че в момента ГЕРБ не иска партията на Костадин Костадинов да им бъде враг, а Бойко Борисов има за основен приоритет да състави правителство.
"Той в момента няма опонент в лицето на "Възраждане", подчерта депутатът.
Николов не знае дали ще има среща между ръководството на ГЕРБ и "Възраждане" и дали изобщо има отправена покана за такава.
Той припомни позицията на "Възраждане" за това, че вероятно няма да има кабинет, въпреки че към момента се наблюдават някои промени - като например общите позиции на първите две коалиции по отношение на законодателната програма на парламента.
"По отношение на бюджета - със сигурност за нас е приоритет. Държавата дълго време работи на автопилот от бюджетна гледна точка. Трябва да положим усилия, за да приемем бюджета", отбеляза Николов и прогнозира, че план-сметката на държавата може да бъде приета в рамките на месец и половина.
По думите му с останалите партии в парламента "Възраждане" има допирни точки по някои теми от бюджета, като например доходите и подкрепата за бизнеса.
"По това, което чувам, мисля, че всички сме на едно мнение. Оттук нататък въпросът е за дефицита - трябва ли да жертваме следващата една година, която ще бъде тежка заради глобалните кризисни процеси, трябва ли да я жертваме заради влизане в Еврозоната", попита той.
от "Възраждане" смятат, че от дефицита могат да бъдат спестени 1-1,5% и това минава през оптимизацията на капиталови разходи. "В разходната част могат да бъдат направени оптимизации от 2-3 млрд. лв.", изтъкна Николов.
Гостът смята, че предложеният от служебното правителство ръст на икономиката не е реалистичен. Той припомни, че прогнозата на Еврокомисията и МВФ е за 1,4 процента ръст, докато в бюджета са заложени 1,8%.
"Има огромно значение на каква база смяташ. Идеята обаче не е да излъжем себе си, или ЕК, но трябва да направим бюджет, който е реален и трябва да бъде изпълнен", обясни Николов.
Според него не бизнесът трябва да плаща цената за това, "което държавата прави през последните 1-2 години". "Колкото повече държавата се меси в бизнеса и установените практики на свободно правене на бизнес, обикновено това създава затруднения в краткосрочен и дългосрочен план", допълни депутатът от "Възраждане".
Николов все пак е на мнение, че може да има намеса на държавата в определени сектори, които са отчели огромни печалби по време на пандемията - фармацевтичната индустрия и оръжейният сектор. Ако те бъдат обложени с 30%, се очаква да бъде покрита дупка от 1-2% в дефицита.
Според депутата от "Възраждане" по-важният въпрос не е какъв дълг ще изтегли държавата, а при какви условия ще стане това и дали ще можем да си плащаме лихвите по този кредит.