Колкото и да е странно, инцидентът с кортежа на главния прокурор Иван Гешев освен чисто политически, събуди и технически спорове. Бившият министър на електронното управление в правителството на Кирил Петков Божидар Божанов откри възможна връзка между станалото и стикерите, които имат на предното стъкло колите на НСО.
Ето неговият коментар от Фейсбук:
„Взривът, активиран при преминаването на колата на Гешев ме подсети за един страничен проблем, който на пръв поглед е бюрократичен (стикерите за годишен технически преглед), но има отношение към сигурността.
Сарафов каза, че за да бъде активиран в точния момент е трябвало да има визуален контакт към мястото. Това не е задължително, заради новите стикери за ГТП, които са с чип, който може да бъде прочетен отдалечено, позволявайки автоматично засичане на конкретни автомобили чрез RFID антена. Едва ли е такъв случаят, но такава възможност съществува (ако НСО слагат стикери, което следва от наредбата за ГТП).
Когато настоявах Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да премахне стикера с чип, посочих и проблеми със сигурността, тъй като стандартът използван за записване на информацията в чипа не е предвиден за тези цели. Това позволява неоторизирано четене на поне част от данните (а има вероятност и на всички данни), което улеснява различни престъпни дейности – тогава дадох пример с автокрадци, но има всякакви други рискове, вкл. разузнавателни, когато има лесен за отдалечено четене чип с немалко информация.
Затова в проект на изменение на Закона за движението по пътищата, който внасяме тази седмица, предвиждаме отпадане на стикера (или по-точно, въвеждането само със закон, което ще обезсили наредбата, с която е въведен)“
Това мнение на безспорният експерт обаче предизвика и отговор, изразяващ несъгласие с неговите разсъждения. „Българска Асоциация Интелигентни Транспортни системи" публикува свое виждане на посочените от Божанов проблеми със стикерите и категорично настоя, те да не бъдат премахвани.
Ето и тяхното мнение:
За да се прочете информацията от RFID чипа в стикера за периодичен технически преглед е необходима антена. Най-добрите антени позиционирани да четат директно информацията от чипа в добри условия могат да го прочета от около 14 м. Това означава, че на пътя трябва да бъде монтирана антена със съответната комуникационна инфраструктура. Тоест трудно ще бъде скрита и незабелязана.
За да се проследи движението на превозно средство с помощта на RFID чипа по пътната мрежа в България, е необходимо или да има изградена мрежа от десетки или дори стотици хиляди антени по цялата пътна мрежа или да следвате автомобила на разстояние от 3-5 метра, за да четете информацията от чипа с антена в автомобила (което обезсмисля тази операция). Изграждането на инфраструктура от антени за проследяване на един или няколко човека не си заслужава инвестицията при положение, че има много по-евтини начини за проследяване.
Ако отидем на хипотезата за автоматично засичане на автомобил от разстояние с помощта на RFID чипа, също ще се сблъскаме с проблеми. Както посочихме по-горе антената ще се види от разстояние. Трудно може да бъде скрита, защото се рискува да и бъде ограничен обхвата и второ, не може да се разчита за точност на засичане, когато са от значение секунди за задействане на устройство. Обхвата на антената е променлив и зависи от метеорологичните условия, скоростта, вида на стъклото, на което е залепен стикера (например при UV филтри или фолио за затъмнение). Също така трябва да се отчете и времето за предаване на информацията от антената към друго устройство, а това прави подобна операция обречена на провал.
Автомобилите на МВР, НСО и други специални служби на държавата преминават на технически преглед в пунктове на съответните служби, където се взимат мерки именно за възпрепятстване на евентуални такива действия.
И не на последно място, стикерът за периодичен технически преглед е въведен в наредба с цел да се транспонира Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета, в която е посочено: „Контролно-техническият пункт или, ако е приложимо, компетентният орган на държавата членка, извършил прегледа за проверка на техническата изправност на превозно средство, регистрирано на нейната територия, издава документ за всяко превозно средство, което е преминало такъв преглед, като например указание в документа за регистрация на превозното средство, стикер, удостоверение или друг вид лесно достъпна информация. В документа се посочва датата, до която трябва да се извърши следващия преглед за проверка на техническата изправност.“.
България, както и повечето европейски държави е приела този документ да е стикер. Без такъв документ и при липсата на единна европейска система за техническите прегледи, българските граждани в чужбина ще бъдат санкционирани. В началото на седмицата излезе информация в медиите, че към края на март тази година България не е изпълнила 69 мерки произтичащи от членството ни в ЕС. Защо да не добавим още една, въпреки, че е била изпълнена.
В същото време не може да не отбележим какви ползи би могла да извлече държавата от подобна технология. След повече от една година от въвеждане на новите стикери за периодичен технически преглед, почти всички регистрирани автомобили в България трябва да разполагат с RFID чип. Тази технология лесно може да се използва от интелигентни транспортни системи за:
регулиране на трафика
контрол на пътното движение
приоритизиране на определени превози и превозни средства при преминаване на кръстовища със светофарни уредби
контрол на зони (например ниско-емисионни зони)
контрол и управление на паркирането
управление на маршрути и разписания на превозни средства от градския и междуградския транспорт и много други дейности, които могат да бъдат ограничени само от въображението и тесногръдието на някой политици.
Експертите от Българска ИТС Асоциация са против премахването на стикерите с RFID чип. Призоваваме политиците да работят за интегрирането на ИТ решения и иновативни механизми, които предоставя тази технология за подобряване качеството на живот и безопасността на гражданите.