„3% дефицит е постижима цел. В момента сме на 0,6 на сто дефицит и то преди да влязат годишните данък печалба и еднократния данък от енергетиката. Тепърва в хазната ще влезе и свръхпечалбата на енергетиката. Реално половината година е минала и ще излезем на нула”. Това каза в студиото на "Здравей, България" икономистът Георги Ангелов.Темата бе новото правителство и възможна ли е финансова рамка с 3 процента дефицит, без да се вдигат данъците.
„Очевидно имаме тежка и проблемна ситуация с бюджета за 2023 година. Всеки, който се е занимавал с бюджет, вижда, че има заложени резерви. Важното е обаче да има пари за пенсиите. Над 2 милиона души очакват преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли. За мен е важно да няма опасност тези средства да не се осигурят. Има вече големи промени в социалното подпомагане", подчерта и бившият социален министър Христина Христова.
„Трябва да се върнем към нормалността и да възстановим макроикономическата и финансова стабилност. Българската икономика ще продължи да расте, макар и с по-нисък темп. Даже с по-висок темп от средноевропейския. Поне такава е прогнозата на ЕК. В същото време прогнозираният дефицит е далеч над средноевропейския, Не може дълго време да се харчи повече, отколкото се печели. Нито в семейството, нито в държавата”, посочи и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България .
„Основният проблем е, че свеждаме управлението на публичните финанси до една чисто счетоводна процедура. Трябва да постигнем една стойност, която ни е необходима за кандидатстване в еврозоната и оттам нататък се действа малко на парче. Публичните финанси трябва да се управляват най-малкото със средносрочна перспектива. Когато говорим за съкращаване или замразяване – трябва да знаем, че дори да се отложат някакви разходи, били те за повишение на учителски заплати или за пенсии, те трябва да се отложат за няколко месеца”, категоричен е и икономистът Михаил Кръстев.