"Ще продължи да бъде рана (ДС миналото - б.р.), докато се чудим как да я затворим, а не как да я лекуваме. ... Въпросът е защо това минало така избухна в този момент. Екипът на (кандидата за кмет) Васил Терзиев има още време да помисли върху това нещо".
Това каза пред БНР журналистката Диана Иванова, изследовател на миналото, групов терапевт.
Според нея усещането е, че реакциите на Терзиев следват обществените реакции:
"Т.е. усещането е, че той не води кампания, която идва автентично от него, с неговия глас, а той следва това, което му се подава. В едно от интервютата той заговори, че е важно да има лустрация по темата, за да се приключи с това нещо. Самото говорене изведнъж за лустрация отново задава въпроса какво се е променило, че да говорим отново за това. Възможно ли е 2023 г. да говорим за лустрация? Знаем ли какво се е случило през тези 30 г., за да я няма тази лустрация?".
По думите на журналистката всеки, който влиза в политиката, трябва да поема отговорност, т.е. да знае какво се е случило преди него и кой какви стъпки е направил, за да има или да няма лустрация:
"Това са тези отговорни стъпки, за да може човек да мисли по друг начин кое е това, което ще излекува тази рана".
Диана Иванова посочи, че паметта за времето преди 1989 г. трябва да излезе от семейната и фамилна памет и да стане част от общата ни и културна памет:
"Културна памет означава това тя да влезе в музеите, в образованието и в изкуството. ... Ако Васил Терзиев се захване сериозно с идеята му за музей, има опит, на който може да стъпи. И това е една стъпка, заедно с образованието и инициативите в училищата да бъде обсъждана темата. Това е тази култура на паметта. Миналото никога не можем да го оставим, то винаги е с нас и никога не е изцяло свършено. Култура на паметта означава, че заедно с мен е имало и други хора, които са живели в това време, които имат и друг исторически и културен опит. Моята отговорност е да знам, че има такива хора и да чуя и техните истории. Това е нещото, което може би не се е случило в степен да уважаваме и другата история. И това не се е случило, защото историите на жертвите не са влезли в общия разказ за комунизма. Това е големият проблем. Затова всеки, който идва с история от структурите, свързани с тоталитаризма, ще трябва да се сблъска с този феномен и с това обвинение в лицето от хора, които са преживели репресии. "Моята история не стана част от общата история на тази страна" - това е голямото обвинение".
Усещането за липса на справедливост е това, което обединява поколения българи след промените, подчерта изследователката на миналото и добави:
"Това е общото ни наследство - усещането за липсата на справедливост при жертвите на комунизма и усещането за липса на справедливост на днешните поколения в България. Затова Васил Терзиев иска да стане кмет на София и зад него стои такава група от хора, която казва, че иска и в този град да има справедливост, защото той не се управлява справедливо и честно".
По думите ѝ връзките между ДС от миналото и корупцията в настоящето не са търсени и са били омаловажени през цялото време:
"Виждаме днес много хора, които са изумени - как децата им ще трябва да носят отговорност за едно друго време, защото едно друго поколение не е поело тази отговорност. Ще носят тази отговорност! Общ е товарът. Това е общата ни отговорност".