На 3 август 1903 г. е обявено създаването на Крушевската република, представляваща сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание, припомня "На мегдана".
Превземането на Крушево
Крушево е освободено след координирано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб за района в състав: ръководител е Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други.
Всички четници са разпределени в 8 отряда с командири Гюрчин Наумов, Марко Христов, Питу Гули, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, представляващ военната власт, е свикан Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етнорелигиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка). Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев.
Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република.
Тя съществува едва в продължение на 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. и е най-големият успех на въстанието в Македония. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Падането на Крушево
След редица драматични събития към Крушево стремително напредва 10-хилядната редовна турска армия на Бахтиар паша, подкрепяна от башибозук и силна артилерия. Войводският съвет решава въстаниците да се оттеглят от Крушево, но Гули отказва да се подчини на това решение.
Отрядът му се разполага по скалистия висок връх Мечкин камен върху един от склоновете на Баба планина. Около 70 четника от събралите се тук 240 души са без оръжие. Неколцина от тях разполагат само с брадви. Гули ги заклева да продължат да работят за свободата на родината и ги праща да се приберат по селата си. Така остава със 170 бунтовника край себе си, като знак да започнат боя им дава със своята пушка единствената къса манлихера в четата.
Турците нападат от три страни четниците, които геройски отблъскват атаките от 10 ч. сутринта до 19 ч. вечерта, когато започва решителната турска атака. Един след друг вражеските куршуми застигат знаменосеца Георги Димев и заместника му Нове Смугрев. Питу Гули се изправя прав и яростно започва да стреля. Пронизан смъртоносно в гърдите, той пада убит.
Смъртта на войводата окончателно бележи края на величавата, но кратко съществувала република в Крушево.
Песента „Море пиле, славей пиле“, в чийто трети куплет се пее : „Там се бие славен юнак, славен юнак, Питу Гули..“, се ражда малко след героичната смърт на войводата, като един спонтанен акт на народна благодарност към подвига на този влах, обичал безумно до последния си дъх България.
И тримата сина на този смел борец за свободата и обединението на родината ни тръгват по неговите стъпки. Ташко, известен още като Шула Гули, се сражава през Първата световна война в състава на 11-а Македонска дивизия от Българската армия, наследила Македоно-одринското опълчение, загива геройски през 1918 г. в Дойранските сражения.
Драматична е и съдбата на Никола Питу Гулев (Лакя Гули). Той завършва гимназия в София, след което се включва самоотвержено в освободителната борба на македонските българи. Негов приятел е Тодор Александров и когато той възстановява ВМРО, Никола става неин член, като лично се грижи за охраната на лидера ѝ. По-късно е войвода във Велешко и родното му Крушево. През 1924 г. при една рискована акция Гулев е заловен във влака Скопие-Белград от сръбските власти и след мъчителни изтезания е убит в Белградския затвор.
Най-малкият син на Питу е Стерю Гулев. През Втората световна война той работи за българската полиция в Крушево, докато градът отново е в границите на България. Но след изтеглянето на Българската армия от Македония, на 6 септември 1944 г., последният наследник на бунтовния род е убит от македонските партизани.