В България парите за здраве тази година са повече отколкото миналата година, но въпросът е в това как се изразходват тези средства. Това каза началникът на Клиниката по неврохирургия в "Пирогов" и заместник директор на болницата проф. Николай Габровски пред Bulgaria ON AIR.
"Не смятам, че в системата на здравеопазването може да има резки движения. Ние работим почти изцяло с количествени показатели, а един от най-важните показатели в здравеопазването е качеството. Въпросът е как да се дават повече пари на болниците, които имат по-високо качество, но това е много трудно да се измери", коментира той по отношение на проблема за финансирането на болничните заведения.
Проф. Габровски смята, че системата за клиничните пътеки не е справедлива, но се е подобрила през последните години. "Мислим си, че с вдигане на клиничните пътеки ще вдигнем качеството на продукта, но истината е, че средствата ще отидат за по-скъпи лекарства", обясни той и допълни, че през последните две години разходите на болниците са се увеличили значително.
"Недофинансирането в последните години е много трудно да се анализира, поради Ковид ситуацията, която промени целия ни живот. Може би това е една от добрите новини – здравеопазването се върна към нормалния си ритъм на работа", каза още неврохирургът. Той поясни, че по време на пандемията имало болници, които са пострадали, но вече са се върнали към нормалния си ритъм на работа и са окомплектовали екипите си. Така е станало и с "Пирогов".
"Тази година е много добра финансово за "Пирогов". Болницата е стабилна, успява да дава заплати, които са конкурентни на пазара. Поддържаме от всичките специалности окомплектовани екипи, така че "Пирогов" се справя доста добре“, подчерта проф. Габровски.
По отношение на случая с болницата във Враца той каза, че там става въпрос за многопластов и хроничен проблем, който е трупан през годините.
Зам.-директорът на "Пирогов" е на мнение, че един от големите проблеми в българското здравеопазване е това, че броят на легла в болниците е три пъти по-голям, отколкото е средното за Европа. В същото време броят на лекарите е на средното европейско ниво.
"В тази ситуация на конкуренция едни ще загубят, други ще спечелят. Не ме питайте дали това е добре или зле", заключи той.
Николай Габровски изрази и становището, че заплащането в системата трябва да е функция на това, което е изработено. "При нас получаваме парите, които успяваме да заработим", допълни той.
Професорът коментира липсата на патоанатоми, която изкристализира като проблем при случая с Дебора. Той заяви, че става въпрос за много трудна и тежка специалност, която е "лишена от славата видимостта, която други специалности носят", но в същото време патоанатомите решават съдби.
"Те са изключително важни специалисти. Трудно е наследяването на това познание. Тъжната истина е, че не е толкова търсена тази специалност и не е толкова желана", допълни проф. Габровски.
Той сподели, че в сложна политическа ситуация едва ли могат да се правят важни реформи в сектора. Но изрази надежда, че новият министър на здравеопазването ще се концентрира върху важните проблеми, какъвто е спешната медицина.
"В Спешната помощ има натиск и от обаждания, насилия над медици, изобщо за съжаление това остава един фактор, който отблъсква колегите от този вид помощ", допълни той.
Проф. Габровски отказа да коментира дали неговото име е коментирано като кандидат на ГЕРБ за кмет на София. Той все пак поясни, че в медицината се чувства по-комфортно и на място.