Местните избори чукат на вратата, а само една от големите политически формации (ПП-ДБ) е обявила кандидат за кмет на София (Васил Терзиев). Това едва ли е стратегически ход от страна на другите, защото не остава време за налагането на нови фигури. Има още една кандидатура (Вили Лилков – бл. ред), но и това не прави битката предрешена, както се смяташе.
Това коментира пред БНР-Радио София политологът Христо Панчугов.
Според него дискусията около миналото и семейството на Терзиев е релевантна, въпреки че става дума за десетките години назад, защото темата за комунистическия режим е актуална – това личи и по случващото се пред Паметника на съветската армия.
По думите на Панчугов групата, която стои зад Терзиев, не е представителна за София. Неговият щаб не беше предвидил стратегия за отиграване на това, което се разгоря като обсъждане на неговата фамилия.
„Бяха нападнати определени хора, вместо да се разбере защо за тях е важна темата за Държавна сигурност. Вместо да виждаме обединение, консолидиране в името на доброто управление на един град, отново станахме свидетели на окопи, вдигане на стени и разделение на обществото.“
Доказателство, че миналото продължава да влияе върху българската политика, е и убийството на Алексей Петров и последвалите коментари, смята още политологът.
Убийството не е свързано толкова с миналото, колкото с пренареждане на пластовете в обществото, политиката и криминалния свят, допълни Панчугов.
В обществото ни продължава да вирее съмнение дали българските политици вземат решенията в българската политика.
Ниско е доверието на българските граждани в службите - едва ли някой вярва, че ще бъде намерен и наказан извършителят. Освен това, няма потвърждение за наличие на визия у политическите лидери за необходимите реформи, за връзките с гражданите за реалните и важните цели.
Някои сякаш умишлено поддържат усещането, че живеем в повсеместна и перманентна политическа криза.
По думите на Панчугов, шпионския скандал с тримата българи във Великобритания връща тема, която се появява периодично – влиянието на Русия върху българската политика.
Казусът показа две слабости - липсата на сътрудничество на българските с други, партньорски служби, както и неспособността на българската дипломация за адекватна реакция.