Всеки пети българин стои на студено. Това показват данните на Евростат. За Евросъюза този показател е едва 9%. Какви са причините за това разминаване?
Надка Иванова от врачанското село Царевец и тази година разчита на парите от социалните, за да се снабди с дърва за огрев. Живее сама и казва, че без помощта на държавата не може да се справи.
„А, сама не, просто не е възможно, с тая малка пенсия кое по-напред“, признава Надка Иванова.
До края на октомври пенсионерите и семействата на деца с увреждания могат да кандидатстват за социална помощ за отопление. На месец тя е 109,39 лв. или 546,95 лв. за зимния период от ноември до март.
„Ако миналата година можеха да си купят на 80 лева десетина кубика дърва, сега вече ще могат само пет – два пъти по-малко. Тази помощ се остойностява по цената на електроенергия, а тя се вдигна с 4% за разлика от дървата, които скочиха два пъти. Не стига за нищо“, твърди и д-р Теодора Пенева.
Енергийно бедните хора като Надка изчисляват, че разходите за отопление ще надхвърлят сериозно помощта от социалните. „Примиряваме се, връзваме краищата някак си - докато сме живи, така ще бъде“, отбелязва жената.
Ниските доходи и слабата енергийна ефективност са причините според експертите за това всеки пети българин да не поддържа дома си топъл.
„Българинът средностатистическият изразходва 75% от разполагаемия си доход за храна и за енергия, съответно останалите 25% са недостатъчни, за да инвестира в дългосрочни мерки“, обяснява д-р Теодора Пенева, която е икономист и гл. асистент в Института за икономически изследвания към БАН.
Освен към пенсионерите и социално слабите държавата предлага на 320 000 семейства еднократна добавка от 148,35 лева. Експертите смятат, че устойчивите мерки към енергийно бедните домакинства са средства за изолация на жилището, смяна на дограмата и подмяна на отоплителните уреди.