Традиционният въпрос накъде върви България показва, че вече
повече от 70% от българите са песимистично настроени.
Ако в идния месец, това се окаже тенденция, ще бъдем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам.
Това показва изследване на "Галъп интернешънал", известно като "Политически и икономически индекс" проведено в периода 31 октомври – 7 ноември сред 1012 души.
Почти безпрецедентна е ситуацията при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%.
Допълнително се „отваря ножицата” и при правителството, където съотношението доверие – недоверие изглежда вече като 26 срещу 65%.
Сходни процеси се наблюдават и по отношение на доверието в голяма част от политическите личности – от различни политически сили, но най-вече от средите на управляващите.
Взаимните атаки между лагерите в политическия елит водят до ниско доверие в основни институции, а в същото време поставят на риск и популярността на целия политически елит, констатират социолозите.
Според „Галъп” започва нов етап по отношение на общественото съзнание: „Наблюдава се повишаване на обществената тревожност. Новите форми на протести от края на октомври насам явно са оказали своето влияние. Нужно е, обаче, да се проверят и данните от декември, за да се установи дали става дума за устойчива тенденция”.
Ако изборите се проведат сега,
21,4% биха гласували за БСП, 18,1% - за ГЕРБ, 6,7% - за Реформаторския блок, 5,9% - за ДПС, а 2,4% - за "Атака".
Съотношението между електоралните нагласи на основните партии се запазва, коментират от агенцията. Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни.
Постепенно расте разпознаваемостта на политическата формация на Николай Бареков. През този месец 1,6% заявяват, че биха гласували за нея в открит въпрос. Изрични въпроси, обаче, показват, че потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до една десета от избирателите. Подобен е потенциалът и при Реформаторския блок. Вече повече от 2% пък назовават спонтанно името Реформаторски блок, което свидетелства за постепенно утвърждаване на новата формация.
Студентската окупация
Студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите. Около 40 на сто пък са против. И тук сработва вече обичайната картина, в която хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС, са в по-голяма степен привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер.
Бяха тествани поредица положителни и отрицателни твърдения по отношение на окупацията. Макар да имат резерви към действията на студентите, българите в по-значимата си част смятат исканията им за справедливи.
След като месеци наред обществото беше разделено почти поравно в отношението си към съдбата на правителството, студентските действия са довели и до очакван ръст при различните индикатори, които сочат непопулярност на правителството – подкрепата за протестите, желанието за предсрочни избори, искането за оставка и т.н. се покачват с няколко пункта. След месец ще може да се разбере дали това е трайно и дали влияят сезонни или други конюнктурни обстоятелства.
Нагласите по няколко важни текущи въпроса
Пушенето в заведенията не среща широка обществена подкрепа. 60% смятат, че не е добре да може да се пуши в заведенията. 31% са на обратното мнение Потвърждават се данни от подобни изследвания и в предишни етапи. Няма големи разлики между различните групи, като може би единствено мнението при най-младите изглежда по-нюансирано
Не среща одобрение и продажбата на земя на чужденци – близо 70% смятат, че не е добре земя в България да може да се продава на чужденци. Както можеше да се очаква, при хората с по-високи доходи и образование, картината е по-нюансирана, но дори и в тези групи преобладава нежеланието българска земя да се продава на чужденци. По този въпрос, обаче, трябва да се направи уточнението, че е нужно по-задълбочено и целенасочено изследване.
Нагласите към бежанския казус
Макар 60% от хората да са съгласни, че бежанците са изпаднали в беда хора и е човешко да им помагаме, над половината от респондентите се съгласяват и с твърдението, че не е справедливо България да отделя пари за бежанци. Стойностите не са неочаквани на фона на социалните проблеми у нас.
Близо половината от запитаните пък откриват в бежанския поток заплаха за националната сигурност на България. Още по-категорично изглежда убеждението, че голяма част от влизащите у нас като бежанци всъщност са нелегални имигранти, които не са от Сирия. 60% от респондентите са съгласни с това твърдение, докато само 10% не са.
1/3 от запитаните смятат, че бежанците са възможност у нас да се заселят млади семейства с деца, докато над 40% не споделят това мнение. Очевидно хуманното измерение на въпроса се сблъсква със социалните проблеми и страховете у нас. Само нарочно изследване по темата, обаче, би могло да достигне до обобщения в това отношение.