На 7 октомври 1571 г., флотът на Свещената лига, състояща се от 202 галери и 6 галеаси, навлиза в залива на Лепанто, за да се изправи срещу най-големия флот, който Средиземноморието е виждало до този момент: 250 османски галери с повече от 30 000 войници, и 50 000 моряци и гребци.
Всичко започва няколко месеца по-рано, когато християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта на 1571. Година по-рано били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.
Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията след дълги дискусии е определен Дон Хуан Австрийски.
Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври 1571 г. достигат пристанището Сами на остров Кефалония.
Неравенството било срещу християнския флот, но неговият капитан, 24-годишния Дон Хуан, решил да нападне османците незабавно. Макар и млад, морските битки не му били чужди. Шест години по-рано се присъединил към военноморска армада, изпратена да спаси Малта и участвал в дебаркационния отряд на Дон Гарсия, където едва 8 000 испански войници подсигурили бреговия плацдарм и тогава нападнали превъзхождащата ги османска обсаждаща сила. Сега младият благородник щял да спечели най-великата битка през живота си. Противно на османския си сродник по чин, който дал богати обещания на поробените си християнски гребци, Дон Хуан Австрийски бил лаконичен. „Няма рай за страхливците!” Това казал Дон Хуан. В средата на деня, когато битката вървяла на зле за християнския флот, венецианците и испанците задържали позициите си.
Когато денят преминал, османският флот бил разрушен, с над 50 потопени кораба и 140 превзети. Над 20 000 османски войници били убити, елитният корпус на еничарите изгубил почти всичките си войници, а Османската империя изгубила по-голямата част от опитните си моряци – загуба, която не можела да възстанови за няколко поколения. 12 000 роби християни били освободени, богата награда за 7500 жертви, които пострадали в християнската коалиция по време на битката.
Три са били технологичните прогреса, които спечелили битката.
Първият бил металургията. Докато топенето на желязо и бронз винаги е било извършвано за производство на брони и ръчни оръжия и инструменти, то усъвършенстването на оръдието през XIII и XIV век, изисквало много по-добро развитие на технологията.
Ефикасността на оръдието срещу укрепените градове и големите армии, принудили европейските правителства и предприемачи да развият металургичния процес, така че повече оръдия да бъдат произведени на по-ниска цена. Византия също произвеждала достатъчно артилерия, за да защитава столицата си през 1396 срещу османската обсада. По онова време, мюсюлманският свят нямал с какво да се сравнява с напредъка на европейската металургия и османците нямали оръдия. Били принудени да се оттеглят, но си научили урока.
Около 50 години по-късно, Османската империя все още нямала развита металургия, но била способна да купи 68 оръдия от Унгария и така превзела Константинопол през 1453, побеждавайки оскъдната сила от 7000 защитника.
През 1571, Европа, колкото и мъничка да била по отношение на населението в сравнение с Османската империя, можела да произведе оръдия много по-бързо и по-евтино от всеки друг на света.
В онази сутрин на 7 октомври, малкият брой християнски галери били изпълнени с оръдия: някъде от 1500 до 1800 оръдия с различни размери се сравнили само със 700 на големия османски флот. Да не говорим, че османците нямали достатъчно амуниции. Мнозинството от мюсюлманските кораби потънали още преди да стигнат достатъчно далеч, за да бъдат оръжията им ефективни.
Вторият фактор бил огнестрелните оръжия. Металургичният напредък не само позволил на християните да имат повече и по-добри оръдия, той също поставил по-добри лични огнестрелни оръжия в ръцете на християнските войници. През 1571 производството на огнестрелни оръжия направило процъфтяващ бизнес и сигурната еднаквост в калибъра и амунициите била достигната. Производството на лято желязо било усъвършенствано по-добре в Европа от всяко друго място. Освен производството на гюлета от лято желязо, което помогнало на артилерията, също помогнало производството на мускетни и аркебузни цеви от лято желязо. Европейските оръжейни се заели да произведат най-голямото количество огнестрелни оръжия, което светът бил виждал до момента. (Мускетите станали толкова евтини, че всяко семейство можело да си позволи един, и действително, само 40 години след Лепанто най-бедните измежду пуританските заселници в Масачузетс можели да притежават един или повече мускети.)
Османците все още били подпомагани от сложните лъкове. Последният път, в който Европа била виждала толкова голямо сражение на стрелци с лъкове, бил два века по-рано, в Стогодишната война.
Третият технологичен фактор били галеасите.
Още от появата на оръдията проблема на корабостроителниците бил „Как да се съберат големи оръдия на палубата на кораба, без да пречат на гребците?” Венецианците дали отговор с изобретяването на галеасите.
Първите шест построени галеаси били използвани при Лепанто. Всъщност две били предназначени за южното крило на Джовани Андреа Дория и не влезли в действие до по-късно през деня. Другите четири спечелили битката.
Турците не знаели нищо за новия вид плавателен съд, така че предположили че галеасите били някакъв вид запасни кораби, които лесно ще бъдат победени и завзети. Четирите галеаси били изпратени далеч напред, около половин миля пред християнската линия. По-голямата част на турския десен фланг и центъра се фокусирали върху залавянето на галеасите. Когато врага бил в обсег, огромните чудовища отворили бойниците си и дали изстрел.
Оценката след битката показва, че над 70 османски галери (една трета от османските загуби) са били или потънали или извадени от строя от четирите галеаси.
Битката при Лепанто бележи началото на технологичното превъзходство на християнския свят. Геройството на християнските войници и моряци било подпомогнато от интелектуалната любознателност и предприемаческия кураж на европейските учени, занаятчии и предприемачи. Малко позабравен факт е, че Мигел де Сервантес участва в битката и в нея губи лявата си ръка.