Народните представители отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху Закона за енергетиката. То беше преодоляно с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Държавният глава спря нормите, според които битовите потребители у нас трябва да излязат на свободния пазар на ток от 2026 година. Според Румен Радев тези разпоредби ще затруднят живота на хората и те противоречат на конституционното изискване за социална държава. В пленарната зала опозицията разкритикува промените в закона. Но с част от мотивите на президента се съгласиха и от ГЕРБ, уточни БГНЕС.
Основната промяна в Закона предвижда Националната електрическа компания (НЕК) от 1 юли 2024 г. да престане да бъде обществен доставчик. Поради тази причина крайните снабдители, сред които са електроразпределителните предприятия, които доставят енергия на битовите потребители, ще получават компенсации, ако електроенергията, която закупуват, е над определен праг, който ще се определя от Министерския съвет.
Парите ще идват от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) с правителствено решение, в което ще се посочва над каква сума те ще получават тези компенсации. Регулираните цени за крайните битови потребители ще останат до 1 януари 2026 г.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС каза, че аргументите на президента са сериозни. "Прав е президентът, че много от въпросите са останали неизяснени", коментира той и уточни, че тези притеснения са били изразени както от опозицията, така и от ГЕРБ-СДС. "Ако не приемем този законопроект няма да получим второто плащане по ПВУ. Има несъвършенства в този закон, наясно сме всички. Предлагам въпреки всички притеснения, които имаме да приемем този законопроект, за да не спъваме работата по ПВУ, а в следващите шест месеца да изчистим всичко в този законопроект - тук в НС с експертите да решим въпросите и проблемите по този законопроект", призова той.
Драгомир Стойнев от БСП коментира, че това е шансът им да променят решението си като подкрепят ветото на президента. Той критикува, че не е ясно откъде ще има компенсации за енергийно бедните, но и освен това, че в закона няма регламентиран орган, който да ръководи целия процес.
"С тези промени не се гарантират правата на най-уязвимите битови потребители. Това е поредната реформа, която ще заблуди ЕК и българите, че се прави нещо добро за живота на българските граждани", смята той. „Очаква ни рязък скок в цените за крайните битови клиенти”, предупреди Стойнев.
Йордан Тодоров от "Възраждане" подчерта, че ветото на президента трябва да бъде подкрепено и посочи, че неговата парламентарна група ще го подкрепи. Според него целта на промените в Закона за енергетиката не са, за да се направи добра реформа за българската енергетика и общество, а да се изпрати текст до ЕК, с който да получим средства от ПВУ. "Тези пари ще трябва да бъдат върнати. Получава се така, че управляващите получават едни пари на куп по ПВУ, разпределят ги на техни фирми, а след това българският народ ще връща тези пари", поясни той.
Павела Митова от ИТН коментира, че е крайно време българският "политически елит да спре да гледа на сектор "Енергетика" като на "дойна крава за държавната хазна". Според нея за подобни реформи са нужни повече от шест месеца, но и освен това подробен анализ. "Измененията ще рефлектират негативно върху крайните битови потребители", подчерта тя и призова колегите си да постъпят държавнически отговорно. "Не унищожавайте българската енергетика лекомислено", каза още тя.