В момента се събират подписи за свикване на референдум за националния празник в България. Това заяви професорът по политология Александър Маринов в аудиокаста на “Фокус” “Това е България”. Събрани са подписи от 500 000 човека, което може да послужи и като основа за учредяване на бъдеща партия, поясни Маринов.
“Ние се организираме, включително, за да сме сигурни, че този референдум няма да бъде смачкан и предполагам, че в близките дни ще учредим едно гражданско сдружение, което така и ще се нарича, което ще си поставя подобни задачи. Но важното е, че има такава енергия, когато има енергия, ще се намери кой да я изрази. Аз смятам, че това е един възможен развой на събитията и не виждам в това нищо неестествено или неприемливо”, каза още Александър Маринов.
Стратегът смята, че не бива да се заличава разликата между гражданските сдружения и партиите. Разбира се, определени сдружения, определени партии могат да работят в партньорство, но гражданското сдружение има други цели и други функции.
“Така че нека гражданската активност тече по един канал, нека партиите спазват определени правила, в т.ч. за своята регистрация и действия. А пък навсякъде по света такива две различни форми имат някакви допирни точки. Аз не смятам, че има някакъв проблем гражданските сдружения, под определена форма да участват и сега в политиката. В смисъл, прави се една коалиция с участието на политическа партия, в нея могат да участват и граждански сдружения. Е, тази коалиция, вероятно няма винаги да бъде в състояние да спечели някаква субсидия, ако не мине съответния процент. Защото изискванията за коалицията са по-високи. Но в края на краищата, пази Боже, ако някой реши да участва в политиката, само за да може да получи партийна субсидия за гласове над 1% от избирателите. Така че аз не виждам в това проблема, гражданите винаги могат да намерят излаз в политиката, най-малкото, като си създадат съответната организация. Това не е невъзможно”, добави Маринов.
Той посочи, че честността изисква да признае, че идеята за "Народно движение 3 март", принадлежи на президента.
"И тъй като аз лично, пък и ние сме против плагиатството във всичките му форми, в т.ч. и политическото плагиатство, да това е вярно, това беше негова идея. Ние превърнахме тази идея първо, в подписка за референдум, но след това тя еволюира до някаква форма на самоорганизация. Предполагам, че след като бъдат внесени документите и стане известно кои са учредителите, и кои са в органите на сдружението, няма да видите там президента. Така че никакви упреци към него, поне от формално правна гледна точка не са оправдани. Българският президент, както и всеки български гражданин има правото да изрази своето предпочитание, подкрепа или неодобрение за определена инициатива", допълни бившия шеф на стратегическия съвет на Радев.
Според него, най-точната формулировка е, че това не е партия на президента, но това е, ако стане партия, това е партия подкрепяща, споделяща, принципите, целите и начина на правене на политика, които предлага президентът Румен Радев.
"Това не противоречи на Конституцията, не противоречи на законите. От там насетне, който не е доволен, който го е страх или има някакви други съображения, ние сме общо взето горе-долу свободна страна, нека да изразява своето мнение, ние нямаме притеснение от това, ние не се крием, ние не правим нещо апокрифно".