Надявам се, че властите в България ще се справят и ще успеят да доведат инфлацията в страната до нива, които отговарят на изискванията за приемане на еврото. Това заяви в "Говори сега" изпълнителният директор на Международния валутен фонд за България – Пол Хилберс. Интервю на Детелина Калфова.
Г-н Хилберс, Вие сте изпълнителен директор на Международния валутен фонд за България. Каква конкретно е Вашата роля и кои други държави представлявате?
Пол Хиберс: Това означава, че представлявам Вашата страна в управителния съвет на МВФ и че когато се обсъжда България, нейните политики и икономическото ѝ развитие, аз представлявам властите в тези обсъждания. Но освен България, представлявам и 15 други държави, сред които Нидерландия, Белгия, Люксембург, както и страни в този регион –Хърватия и Румъния, а и по-далечни като Украйна, Молдова, Армения и Грузия. Това е доста смесена група от държави. Ще Ви дам пример - Украйна в момента е много важна страна за света. По-рано тази година се съгласихме да им предоставим програма за икономическо приспособяване, за да подкрепим икономиката и финансовите им операции. Това е нещо, в което участвах като техен представител в управителния съвет на МВФ.
В края на 2023, как бихте описали икономическата ситуация в световен мащаб? Имаме ли основания да бъдем по-оптимистично настроени, отколкото в началото на годината?
Нещата се движат в правилната посока. Световната икономика трябваше да се възстанови от редица големи сътресения. Едно от тях беше COVID пандемията. Отне няколко години, за да отшуми постепенно тя. Но също така, войната на Русия срещу Украйна беше важно събитие. Впоследствие станахме свидетели на повишение на цените на храните и на енергията. Така че имаше редица сътресения, към които световната икономика трябваше да се приспособи. Инфлацията се повиши. Затова и лихвените проценти трябваше да се повишат, за да се преборят с нея. Като цяло смятам, че досега сме се справили сравнително добре в глобален мащаб в борбата с тези предизвикателства. Необходимо е обаче време, за да могат лихвените проценти да намерят своя път в икономиката. Постепенно нещата се подобряват и мисля, че световната икономика показа устойчивост, като успя да преодолее сътресенията.
Има ли все още риск от рецесия?
В момента можем да кажем, че очакваме световната икономика да се възстанови без рецесия. Разбира се, винаги има рискове. Не можем да бъдем напълно сигурни. Възможно е да има рискове по отношение на геополитическото развитие и цените на суровините. Но засега сме оптимисти, че това няма да доведе до рецесия.
Споменахте войната в Украйна, но не споменахте конфликта в Близкия изток и как той ще се отрази на световната икономика?
Всеки конфликт или война в света оказват влияние върху доверието и надеждността в икономиката, не само в страните, въвлечени в конфликта, но и в целия регион. Вече споменах въздействието на войната в Украйна върху региона, тук. Но и в световен мащаб по отношение на доверието на хората в икономическото развитие – дали е стабилно, по отношение на растежа – дали има възможност да продължи, по отношение на инфлационните процеси – дали са достатъчно добре контролирани. Конфликтните ситуации винаги оказват въздействие върху регионалната и световната икономика, а въздействието зависи от тежестта на конфликта.
Ако се върнем към Европа, какви са икономическите перспективи пред нея?
По отношение на Европа бих казал, че засега върви добре. Смятам, че успяхме да реагираме адекватно на сътресенията, които засегнаха не само световната, но и европейската икономика. Лихвените проценти бяха увеличени, а фискалната политика бе повлияна така, че да отрази новите обстоятелствата. Пакетът от мерки, приложен при тези обстоятелства, беше правилен и засега икономиката се развива в правилната посока. Разбира се, това все още не е приключило. Все още трябва да видим как ще се развиват цените и инфлацията. Вече виждаме, че донякъде е отшумял натискът от високите стойности на инфлацията, наблюдавани през 2020 - 2022 г. и които се понижават малко през 2023. Това е добро развитие.
Но все още инфлацията е твърде висока във всички държави в Европа. Всички те имат темп на инфлация, който е по-висок от целевия, посочен от Централната банка и от властите. Така че все още трябва да поддържаме нашата политика, за да можем да гарантираме, че това развитие ще продължи да се движи в правилната посока. И на определен етап, ако инфлацията отново стане трайно по-ниска, тогава можем да разхлабим макроикономическата и паричната политика. Според нас трябва да бъдем много внимателни, за да не направим това твърде рано. Защото ако разхлабим твърде рано, тогава инфлацията може отново да се повиши, да се наложи отново да повишаваме лихвените проценти и тогава може да попаднем в ситуация, при която икономическото развитие да е под въпрос. Така че нашият съвет е, на този етап да бъдете внимателни в разхлабването на фискалната и паричната политика. Така че да се придържаме към курса, който е установен в момента, а след това да реагираме спрямо данните. Нека да видим какво се случва в икономиките по отношение на растежа и на инфлацията и на тази основа да решим какво да правим по-нататък.
Има ли риск за жилищния пазар в Европа? Видяхме сигнали за проблеми в страни като Австрия и Германия?
Жилищните пазари са важни. Важно е да се помисли за въздействието на икономическите обстоятелства върху тях. В момента наблюдаваме повишаване на лихвените проценти, като то се дължи най-вече на инфлационните процеси. Но въпреки това хората с ипотечни кредити усещат влиянието му, като то зависи от какъв тип ипотеки имат. В някои страни хората обикновено имат дългосрочни ипотечни кредити, при които лихвеният процент е фиксиран за дълъг период от време. Така че, ако лихвените проценти се повишат в тези страни, въздействието ще е насочено по-скоро към новозакупилите жилище. Те усещат, че това им се отразява пряко. Има страни, в които хората, финансират жилищата си с краткосрочни заеми. Те ще усетят много скоро, че разходите им за придобиване на жилище ще се повишат. В тези държави въздействието на това развитие на лихвените проценти върху пазара на жилища, а също и върху потреблението на хората е по-силно. Така че бих казал, че много зависи от това коя страна разглеждате, когато говорим за това дали ще има силно въздействие върху жилищния пазар, или не.
А какви са перспективите за България, кои са най-големите рискове за българската икономика?
Като цяло съм положително настроен по отношение на перспективите за България и конкретно, ако страната успее да приеме еврото като своя валута.
Готова ли е България да влезе в еврозоната през 2025 г.?
Мисля, че България извървя един много дълъг път, за да стигне до това, което е сега. Ще Ви дам пример - споразумението за валутния борд съществува вече повече от 25 години. Това е много успешна политика за страната. Така че България е показала, че може да живее с валута, която е доста стабилна по отношение на стойността си спрямо основните други валути. България първо беше вързана към германската марка, а след това към еврото. Мисля, че това беше знак за сила. Това е добро постижение. От друга страна, има редица условия, свързани с приемането Ви – в сферата на инфлацията, на фискалната политика, дефицитът и дълга.
Къде виждате най-големите рискове?
Не виждам толкова голям риск. Виждам необходимост правителството да поддържа строги политики, за да гарантира, че може да изпълни и последните изисквания за приемането ви. В момента най-вече проблемът е инфлацията. Надявам се, че властите ще се справят и ще успеят да доведат инфлацията до нива, които отговарят на изискванията за приемане на еврото. А също така може би и някои други регулаторни изисквания по отношение на законите, които трябва да бъдат приети, и тогава ще може да се премине към еврото.
А какви са прогнозите на МВФ за инфлацията в България?
МВФ прогнозира по-нататъшен спад на инфлацията. Тя вече понижи доста значително нивата си – от над 10% през 2022 г. до малко над 8% като средна стойност за тази година. И при положение, че до края на годината тя се понижава допълнително, в момента очакваме инфлацията за 2024 г. да бъде 3%. Това е много по-ниско ниво от преди няколко години. Така че сме доста положително настроени към способността на България да намали нивото на инфлацията.
Разбира се, това изисква строги политики. Необходимо е да се запази валутния борд. Както и фискални политики в съответствие с валутния борд, а това означава дефицит под 3 % и ниско съотношение на дълга към БВП, но мисля, че България се справя доста добре - този показател е под 25%, така че не съм твърде притеснен за това. Мисля, че страната е в добра форма, за да направи следващата стъпка, за да стигне най-накрая до приемане на еврото.
Какви ще бъдат основните ползи от влизането на България в еврозоната? Вие сте от Нидерландия, какъв е опитът Ви там? Кое беше положителното и какви бяха предизвикателствата?
Доста отдавна моята страна премина през това. За начало, ще започна с предимствата. Ползите са доста големи, например ще бъде по-евтино да се правят транзакции. Сега все още трябва да се премине от лева към еврото и към други валути, след това директно ще работите с евро. Това означава, че инвеститорите в България могат да се чувстват по-спокойни да инвестират тук, защото страната има евро, което дава елемент на стабилност на финансовата ѝ система. В тези случаи инвеститорите може да са склонни да инвестират по-лесно. А това може да стабилизира капиталовите потоци.
Друго много практично нещо е, че България ще има място на масата в Европейската централна банка във Франкфурт, за да може да решава заедно с всички останали държави по отношение на политиката на лихвените проценти в Европа. Така България действително би участвала в дискусиите по този въпрос. Сега тя трябва повече или по-малко да изчака и да види какъв ще бъде резултатът.
Но най-важното е, че това ще има репутационно предимство за страната. Това ще направи страната да изглежда по-силна по отношение на нейната икономическа и финансова стабилност. А това има много голямо въздействие върху всичко останало в икономиката – инвестициите, потреблението, външните позиции на страната. Това е само едно сравнение с моята страна Нидерландия, която прие еврото преди доста време, но съвсем наскоро друга страна от този регион – Хърватия прие еврото и вече вижда ползите от това – по отношение на стабилност, рейтингът на страната, спадовете на емисията на дълг. Така че може би Хърватия е по-добър пример за България.
Но да поговорим и за предизвикателствата. Не казвам, че ще бъде лесно, защото това е голяма стъпка за всяка държава. Имам два много практични съвета към властите в България. Единият е да се подготвят за това внимателно. Да отделят време, защото това е мащабна операция. Да бъдат в контакт с финансовата система и с бизнеса, които са много засегнати от това. Също така, да обяснят добре на населението какво означава това, защото то ще окаже голямо влияние върху хората. Валутата им ще се промени, банковите им сметки ще се променят. Това изисква доста комуникация. Но съм убеден, че властите могат да се справят с това. Уверен съм и, че Българската народна банка ще може да премине през този процес по отговорен начин.
Повечето хора се страхуват от повишение на цените с въвеждане на еврото, как може да се отговори на този страх?
По принцип смяната на валутата е смяна на цифрите върху банкнотите и смяна на салдата по банковите сметки. Само по себе си, това не оказва инфлационно въздействие. Знам, че има много притеснения по този въпрос. Виждали сме го и другаде. Видяхме го и в Нидерландия, когато сменихме валутата. Това е нещо, което трябва да се следи отблизо, за да се види дали наистина се случва, но сама по себе си смяната на валутата не би трябвало да има голямо инфлационно въздействие. Някои цени може да се променят. Понякога нещата трябва да се закръглят до друго число, което може да има леко увеличаващ ефект, но и леко намаляващ ефект върху цените. Тоест не е само в едната посока, но има някакъв ефект. Като цяло не съм много притеснен от инфлационното въздействие на операцията, ако тя се извърши по добре организиран и прозрачен начин.